Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Случвало ли ви се е да усетите, че пространството около вас е празно и че трябва да го запълните с думи, каквито и да са те, но да не можете да кажете нищо? Да усещате как всяка секунда капе като от система, пълна с глюкоза? И как мълчанието хапе огромни залци време, без дори да успеете да се противопоставите на това, макар и само с вик? И е тихо, оглушително тихо.

Да усещаш безсилие, когато искаш да помогнеш, е може би едно от най-неприятните неща, на които сме подложени почти всекидневно. Да искаш да помогнеш, но да не знаеш как, освен да държиш ръката на пострадалия човек, който с мъка сподавя плача си на рамото ти, а понякога дори и това не прави, а просто излива сълзите си като порой, е още по-неприятно. Но понякога самият факт, че стоиш до този човек, може да му помогне. И трябва да се примириш с това и да направиш онова, което е необходимо.

В крайна сметка, както каза Боб Хоскинс в един блудкаво-сантиментален филм, що за човек си зависи от това как ставаш, когато вече си паднал. Как продължаваш напред, когато нещо те тегли назад.

Сега ми трябва бутилка вино, да я изпия и да замеря Света с нея.

GfK и TNS водят преговори за сливане на двете компании, съобщава сайтът Research Live. Забавното е, че новината дойде при мене от Synovate

Предложеното сливане може да създаде компанията GfK-TNS, която би станала втората по приходи в света изследователска агенция, нареждайки се веднага след Nielsen Company.

Интересно ми е по какъв начин това би се отразило на българските клонове на компаниите… И какво ще стане с пийпълметрията, която се държи от двете компании. Т.е., коя от двете системи ще остане и как ще реагират рекламодателите и телевизиите.

Много от игрите с въпроси, като например “Стани богат”, популярната в българския интернет “Conquiztador.bg”, ветеранът “Минута е много” и др., са възможни благодарение на това, че в обществото, в което живеем сега, количеството информация, която поемаме от заобикалящия ни свят, е излишно много. Знание на парче, натрупано оттук-оттам, без да можем да го реализираме по друг начин, освен като изпреварваме участниците, които гледаме на малкия екран. За да докажем на себе си, че знаем или не знаем повече от тях.

И много често се учудваме на хората, които не могат да отговорят на елементарни за нас въпроси. Въпрос на “широка обща култура”, както обичаме да казваме. Без да си даваме сметка, че със сигурност има сфери на познанието, в които именно тези хора са много по-информирани от нас. И където ние бихме се чувствали като твърде невежи люде.

Както винаги, въпрос на гледна точка…