Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Неотдавна се случи така, че имах малко свободно време. Време за спомени. Спомени, извикани в съзнанието от стари снимки. 

Когато виждаш детските снимки на хора, които си познавал като възрастни, или пък когато гледаш собствените си детски снимки, изведнъж си даваш сметка, че всъщност всичко това ти е много скъпо. И всички ти се струват по-добри, особено, когато са усмихнати. Може би заради това миналото ни е толкова важно, а спомените за детските години - безценни. Особено когато снимките ни припомнят неща, които таим някъде в съзнанието си и чакаме да се появи нещото, което да ги извика. А какво по-добро нещо за целта освен една пропита с носталгия по вече избледнялото от времето детство черно-бяла фотография…

Поразрових се за някое място в Интернет, където хората да могат да си качват само стари снимки, да кажем само черно-бели, без претенции за художествена бляскавост, но пък за сметка на това носещи изключителна наслада за мислите и очите на хората, които ги притежават.
 
Не открих такова място.

Затова реших сам да си ги кача…