Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

През уикенда се прибрах в Самоков. Основната задачка беше да пусна вота. Имаше и други важни неща, които трябваше да се правят, разбира се. По-важни дори и от изборите. Свързани с много притеснение, което обаче след шест часа разговор почти изчезна. И беше много хубаво…

Но да се върна на изборите. Осемнадесет человека, кой от кой по зле, се опитваха да убедят електората, че някой от тях е най-малкото зло, което може да бъде избрано на местни избори. Явно проектите за Супер Боровец и прочее са допринесли властта в тоз малък градец да се смята за супер апетитна хапка.

Аз гласувах за най-малкото зло според мене, но после се сетих, че всъщност съм направил погрешен политически ход. Защото подкрепих кандидат, който няма реални шансове, т.е. вотът ми отиде на вятъра. А за да няма балотаж, поне не такъв, от който се страхуват две трети от наслението (или малко по-малко) на града, трябваше да се гласува или за сегашния кмет, или за една партия, която аз лично смятам за поредното политическо недоразумение, пръкнато от грандоманията на един човек. Което, противно на здравата логика, но пък съвсем закономерно за нашата страна, жъне големи успехи.

Е, това явно ще стане на балотажа. Където се очаква да се избира на етнически принцип. Което е грозно, но това е положението…

На всичко отгоре, трябваше да изядем 4 килограма грозде. Някой ял ли е 4 килограма грозде? Много е трудно… Но като няма крем карамел, трябва да се яде грозде

Времето не беше особено приятно, особено вечерта и през нощта. Но все пак беше изключително уютно и не усетих студа. Напротив - беше ми топло и спокойно. За първи път от много време. И бях щастлив.

Много щастлив. 

Steven Berlin Johnson е направил доста интересно изследване. Сравнява стила на писане на различни автори, за да провери по какъв начин дължината на използваните изречения и сложните думички влияят на четенето. Подборът на автори също е диста интересен - освен доста известни писатели като Seth Godin и Steven Pinker, за сравнение е боцнал и, забележете, Мишел Фуко и Фредерик Джеймисън Резултатите са красноречиви, но не и изненадващи - по-късите изречения и опростените думички не само улесняват четенето, но и помагат за по-бързото разпространение на идеите.

Преди малко сътворих една чутовна глупост. След като около 40 минути се потих над един текст за социалните мрежи, пронизан от гениални умозаключения (не само мои, де, ама и мои имаше, от рода на “Ами социалните мрежи са хубаво нещо” или “Социалните мрежи са социални, защото там има хора-които-общуват-помежду-си-и-правят-и-други-неща”), след дъъълъг и задълбочен анализ на въпросните места в Интернет, проследяващ техния генезис, а след това тяхното саморазгръщане и трансформацията им от маргинални структури с ограничен обхват, пръкнали се от някакъв ученически “келешлък” (любима дума), до глобален феномен с огромен капсулиран маркетингов, психологически, икономически, политически, абе изобщо ‘-ически’ потенциал… ами след този дълъг анализ, аз като последен идиот взех, че си самозатрих поста. Сам-самин…

Сърцето ми кърви. Очите ми се наляха със злоба, направил съм мрачна гримаса и една тънка, мнооого тънка, но пък живописна пцувня се процежда през устните ми, и ще се отрони всеки момент, ако не се овладея. Щото аз мразя да си пилея времето и после да трябва пак да списвам…

Затова сега ще ви лиша от граничещите с идеала ми за аналитична яснота умопостроения, а ще ви кажа, че Nielsen публикуваха класация на най-посещаваните мрежи в Щатите (”…as they say in the States”, както казваше един душманин на пролетариата в класическия и много любим айриш мууви “Intermission” - който не го е гледал, имам DVD-то подръка, мога да го споделя срещу каса бира). Та тази класация е интересна заради челната двойка мрежи (какво иначе интересно има в неща, които се случват на ‘иляди километри от тъдява, биха попитали некои хора). По-точно заради ръста в потреблението на подобни мрежи само за една година.

Можете да разгледате кратката табличка тук.

И нещо, което ми се струва по-интересно - от Ipsos са направили профил на т.нар. Soial Networkers. Авторът на metaend вероятно ще бъде заинтригуван от написаното там, просто така ми се струва:) Повече информация по темата има тук и тук (PDF).

*** 

И нещо ама съвсем встрани от темата (аз имам навик да правя така) - култова песен на Queen в японски вариант:)))