Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Неотдавна се случи така, че имах малко свободно време. Време за спомени. Спомени, извикани в съзнанието от стари снимки. 

Когато виждаш детските снимки на хора, които си познавал като възрастни, или пък когато гледаш собствените си детски снимки, изведнъж си даваш сметка, че всъщност всичко това ти е много скъпо. И всички ти се струват по-добри, особено, когато са усмихнати. Може би заради това миналото ни е толкова важно, а спомените за детските години - безценни. Особено когато снимките ни припомнят неща, които таим някъде в съзнанието си и чакаме да се появи нещото, което да ги извика. А какво по-добро нещо за целта освен една пропита с носталгия по вече избледнялото от времето детство черно-бяла фотография…

Поразрових се за някое място в Интернет, където хората да могат да си качват само стари снимки, да кажем само черно-бели, без претенции за художествена бляскавост, но пък за сметка на това носещи изключителна наслада за мислите и очите на хората, които ги притежават.
 
Не открих такова място.

Затова реших сам да си ги кача…

Wha Is That At My Bower-Door (1783)

“Wha is that at my bower-door?”
“O wha is it but Findlay!”
“Then gae your gate, ye’se nae be here:”
“Indeed maun I,” quo’ Findlay;

“What mak’ ye, sae like a thief?”
“O come and see,” quo’ Findlay;
“Before the morn ye’ll work mischief:”
“Indeed will I,” quo’ Findlay.

“Gif I rise and let you in”-
“Let me in,” quo’ Findlay;
“Ye’ll keep me waukin wi’ your din;”
“Indeed will I,” quo’ Findlay;

“In my bower if ye should stay”-
“Let me stay,” quo’ Findlay;
“I fear ye’ll bide till break o’ day;”
“Indeed will I,” quo’ Findlay.

“Here this night if ye remain”-
“I’ll remain,” quo’ Findlay;
“I dread ye’ll learn the gate again;”
“Indeed will I,” quo’ Findlay.

“What may pass within this bower”-
“Let it pass,” quo’ Findlay;
“Ye maun conceal till your last hour:”
“Indeed will I,” quo’ Findlay. 

Звучи ли ви познато? 

Ето го и на български:

-Кой хлопа в този късен час?
-Аз хлопам - каза Финдли.
-Върви си! Всички спят у нас!
-Не всички! - каза Финдли.

-Не зная как си се решил…
-Реших се - каза Финдли
-Ти май си нещо наумил.
-Май нещо - каза Финдли.

-При тебе ако дойда вън…
-Ела де! - каза Финдли.
-Нощта ще минеме без сън.
-Ще минем! - каза Финдли

- При мен да дойдеш, току-виж…
- Да дойда! - каза Финдли
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг…
- Да мина! - каза Финдли
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй!… - каза Финдли.
- Ни дума никому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

 (Р. Бърнс)

Напоследък се получи така, че работата ми е все по-тясно свързана с промоции в интернет. И понеже занапред ще се налага често да обмислям варианти за зарибяване на потребителите онлайн, се поразрових малко.

И добрите идеи започнаха да извират.

Какво трябва да пише на една врата, за да ви стане ясно, че няма да влезете в стаята зад нея? Този въпрос са задали на интернет потребителите някои умни хора от хотелската верига “Embassy Suites Hotels”. А резултатът е супер забавна игра, която освен, че се опитва да поразбуди иначе заспалото въображение на хората, ги кара да се позамислят сериозно.
И ми хрумна култов надпис на мръсна врата в Студентски град: “Преди да почукаш, помисли дали си нужен”

Аплодисменти и за “Puma”, които стоплиха, че на хората може би ще им е интересно да почовъркат във фабриката за обувки и сами да създадат някое моделче, което биха си купили. Аз лично се влюбих в собственото си творение и сега се чудя дали ако го поръчам, ще могат да ми го доставят… е не могат, което е жалко, всъщност…

И накрая нещо забавно. Ако някой сайт не ви харесва, замерете го с нещо. Не, че този блог не ми допада, просто давам пример:))