Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Верни на двете череши, които имаме в двора, за поредна година спретнахме семейно отдел за дестилиране на ракия. Той действа като една малка фирма, с разпределени отговорности. Аз и брат ми сме по брането, баща ми е по варенето, майка ми е по безсмислената според нас, мъжете, употреба на 2-3 литра от получената “огнена вода” за направата на вишновка, която е едно дамско питие, но хайде, да не й скършваме хатъра, за малки количества може… А тази седмица и туршийката направихме - от онази, специалната, която внася капка топлина в океана от зимен студ, който скоро ще ни залее.

И преди от националната лозаро-винарска камара да са ме обвинили, че подбивам пазара, декларирам, че нямам никакво намерение да продавам получените 25-30 литра, а смятам съвсем дружелюбно и без користни и меркантилни цели да ги употребя по всевъзможни празненства заедно с близки за мен хора. А и черешите не са грозде, нали?

И за финал - поздрав за всички, с които заедно ще вкусим от домашната черешовица. И особено за един от тях, който днес ми разказа, че снощи си е пийвал самичък в стаята С обещанието вече да не го оставям да го прави насаме

“Аз не пиша стихове.
Аз сИ пиша стихове.

Щом не ти харесат - жалко.
Ама пак ще съм на кяр!
Те и без това са малко,
не за продан, а за цяр”.

Стиховете са на Райчо Русев - rajsun - един от любимите ми поети