Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Неотдавна Seth Godin имаше кратка статия, в която разказваше какви са обичайните предмети, върху които обикновено не можете да видите лого на производителя. Интересно е да се поговори по темата, според мене…

И така, купувате си яке, то има лого - особено, ако е на известна марка. Аз имам яке “Puma” и съм особено горд с това. Когато става въпрос за обувки, те най-често са “Geox”. Ако са зимни, трябва да са и здрави, затова в момента съм се спрял на “Wrangler”. Ако са сандали, нека да бъдат “Asolo”. Ако е блуза обаче, предпочитам да няма лого, да няма марка. Защо? Идея си нямам, просто не ме кефи…

Като цяло повечето производители се състезават да отличат произведените от тях продукти, като капичват логото на всевъзможни места. Кой нормален човек ще се загледа в подметка, на която пише “Nike” например? Или ще погледне вътрешната страна на ръкава на якето, за да разбере, че то е “Scott”? Няма никакво значение, важното е продуктът да бъде маркиран, да бъде отличен.

Но когато си купувате мебели, логото рядко присъства върху тях. Или вратовръзка. Виж, върху моливите обикновено се слагат лога. И върху химикалките. Часовниците и колите задължително имат лого. Дори и по-евтините имитации. Купуват ги хора, които са се превърнали в роби на марката, но не могат да си я позволят. И въпреки че последната книга, която чета, обяснява как стоките, на които пише “Made in Italy” всъщност са “Made in Bangladesh”, това няма да ме спре да предпочитам едни марки пред други. И точно тук се корени силата на марката - в това, че отказваме да признаем реалното, защото ни допада да си въобразяваме.

Можете да познаете силната марка по това, че по-светложълтите ни събратя се опитват да я копират. Имаме маратонки “Reaback”, “Rebok”, “Adibass”; тениски “Mike”, “Plima”; часовници “Roleks”, “Oreint” и т.н.; телевизори “Shoni”, “Panasoanic”, “JWC”. 

Всичко, което се произвежда евтино, може да бъде имитация на силната марка. И носи лого, което наподобява нейното. Защото логото е онова, което отличава марката на едно първично, първосигнално ниво. Виждаш две дъги и се сещаш за “McDonald’s”, виждаш мида и се сещаш за “Shell”, виждаш три прави успоредни линии и се сещаш за “Adidas”.

Вероятно марката и логото са част от онзи културен код, който позволява да подредим по разбираем начин заобикалящия ни свят.

Очевидно не става въпрос просто за молив. Това е начин на живот… 

Начин на живот, който открива своя смисъл в марката и нейното лого.