За липсата на въображение или за ползата от четенето

декември 16, 2007 в 10:03 am | Публикувано в Злободневни, Книги | 14 Коментара

Нещо старо: 

Съвсем нормално е човек да не е чел някаква книга, на Орхан Памук, да кажем. Или на Умберто Еко. Или на Чехов, ако щете. В това море от литература никога няма да смогнем.

За повечето хора е някак ненормално обаче да не си чел Дан Браун.

Е, аз не съм го чел. По ред причини, но не те са важните.

Аз знам, че Дан Браун съществува. Знам и какво е написал. Но още знам, че Орхан Памук взе нобелова награда за литература, че Дан Браун за това може само да мечтае, както и че зверски много е преписвал от Еко (откъде знам, ще ме попитате, след като не съм го чел – ами във филма за шифъра на Леонардо все едно препрочитах избрани фрагменти от “Махалото на Фуко).

Проблемът в случая обаче съвсем не е кой какво знае и какво е чел. Проблемът е много по-огромен и е пряк резултат от обвързаността на литературния живот със съвсем други области на живота. И в историческото наследство, разбира се (Дюркейм казваше, че без история нищо не става в опитите за подреждане на света и май си е прав). И примерът с образованието е показателен. 

Някой беше казал: “Страшни времена настанаха – всеки пише, никой не чете”. И сега е така. Повечето хора, особено младите като нас, с години не са хващали книга, а тези, които са го правили, обикновено се задоволяват с блудкаво-сантиментален роман – представител на “колпортажната” (нова дума!) литература – с неособено изискан вкус. А лично според мен четенето на стойностни книги е от голямо значение за развиване на въображението. А то е необходимо, за да не стигнем дотам, че например всяка крайбрежна улица да се казва…”Крайбрежна”; за да не публикуват някои хора блогове от рода на “Жие какжо мислите за живота” или “Не ви ли кефи този и този сериал”); за да не им се сърдят други хора; за да можем поне да си структурираме мислите – най-малкото заради тези неща си струва да се чете книжка.

Шестиците по български на изпитите за гимназиите тази година са много повече, двойките по-малко, тупат се в гърдите от МОН. А това не е, защото децата са по-умни. Дори напротив – според мен положението аха и ще бъде съвсем изтървано, като гледам какво пишат петокласниците… Тестовете обаче се оказаха по-лесни за децата. В това нямаше да има нищо лошо, ако не бяха оакали системата за оценяване така, че за да имаш двойка, трябва да си с коефициент на интелигентност на микс между неособено схватлива медуза и изключително тъпа кокошка – е и такива имаше… Добре – децата не искат да зубрят – така е. Децата искат да им бъде интересно. Ами направете го такова, но не подхранвайте илюзията, че за една година нещата ще се оправят и образованието ще процъфтява. Нашето образование има нужда от ТОТАЛНА промяна. И едната стъпка към тази промяна е да се покаже на децата, че и в книгите има нещо полезно – и то по такъв начин, че да им е интересно.

В развитите държави имат страхотни методи за стимулиране на мисленето, даже в последния брой на “Капитал” имаше интервю с един човек, който се е захванал с въвеждането на нов тип обучение по математика, който твърди, че детето запомня само онова, което наистина е разбрал добре. Похвално – да си внесем тогава повече такива методи. Ама скъпо било. А не е ли по-скъпо след години да се редим пак на опашки с купонна система, защото ни управляват неподготвените хора? И министърът на културата да пише “Збогом…”, а после да се оправдава, че бил разстроен. Разстроен грънци – и той не е внимавал в час и има нужда да седне с петокласниците да си поопресни грамотността…

И понеже това цяла сага стана, да завърша. Четенето развива самостоятелно мислене. Отделя Човека от Тълпата. “Ако в тълпата Лорда в теб опазиш…” и прочее, каза г-н Киплинг. Кара човек да си отстоява мнението и да търси информация, прави от човека Добре Информиран Гражданин. А дълг на добре информирания гражданин е да не оставя човека от улицата (Шютц го беше написал така) да направлява живота му.

Защото си е негов. И защото иска да живее добре. И спокойно. Е, в повечето случаи.