За липсата на въображение или за ползата от четенето « Konx Ompax

За липсата на въображение или за ползата от четенето

декември 16, 2007 at 10:03 am | In Злободневни, Книги |

Нещо старо:

Съвсем нормално е човек да не е чел някаква книга, на Орхан Памук, да кажем. Или на Умберто Еко. Или на Чехов, ако щете. В това море от литература никога няма да смогнем.

За повечето хора е някак ненормално обаче да не си чел Дан Браун.

Е, аз не съм го чел. По ред причини, но не те са важните.

Аз знам, че Дан Браун съществува. Знам и какво е написал. Но още знам, че Орхан Памук взе нобелова награда за литература, че Дан Браун за това може само да мечтае, както и че зверски много е преписвал от Еко (откъде знам, ще ме попитате, след като не съм го чел - ами във филма за шифъра на Леонардо все едно препрочитах избрани фрагменти от “Махалото на Фуко).

Проблемът в случая обаче съвсем не е кой какво знае и какво е чел. Проблемът е много по-огромен и е пряк резултат от обвързаността на литературния живот със съвсем други области на живота. И в историческото наследство, разбира се (Дюркейм казваше, че без история нищо не става в опитите за подреждане на света и май си е прав). И примерът с образованието е показателен.

Някой беше казал: “Страшни времена настанаха - всеки пише, никой не чете”. И сега е така. Повечето хора, особено младите като нас, с години не са хващали книга, а тези, които са го правили, обикновено се задоволяват с блудкаво-сантиментален роман - представител на “колпортажната” (нова дума!) литература - с неособено изискан вкус. А лично според мен четенето на стойностни книги е от голямо значение за развиване на въображението. А то е необходимо, за да не стигнем дотам, че например всяка крайбрежна улица да се казва…”Крайбрежна”; за да не публикуват някои хора блогове от рода на “Жие какжо мислите за живота” или “Не ви ли кефи този и този сериал”); за да не им се сърдят други хора; за да можем поне да си структурираме мислите - най-малкото заради тези неща си струва да се чете книжка.

Шестиците по български на изпитите за гимназиите тази година са много повече, двойките по-малко, тупат се в гърдите от МОН. А това не е, защото децата са по-умни. Дори напротив - според мен положението аха и ще бъде съвсем изтървано, като гледам какво пишат петокласниците… Тестовете обаче се оказаха по-лесни за децата. В това нямаше да има нищо лошо, ако не бяха оакали системата за оценяване така, че за да имаш двойка, трябва да си с коефициент на интелигентност на микс между неособено схватлива медуза и изключително тъпа кокошка - е и такива имаше… Добре - децата не искат да зубрят - така е. Децата искат да им бъде интересно. Ами направете го такова, но не подхранвайте илюзията, че за една година нещата ще се оправят и образованието ще процъфтява. Нашето образование има нужда от ТОТАЛНА промяна. И едната стъпка към тази промяна е да се покаже на децата, че и в книгите има нещо полезно - и то по такъв начин, че да им е интересно.

В развитите държави имат страхотни методи за стимулиране на мисленето, даже в последния брой на “Капитал” имаше интервю с един човек, който се е захванал с въвеждането на нов тип обучение по математика, който твърди, че детето запомня само онова, което наистина е разбрал добре. Похвално - да си внесем тогава повече такива методи. Ама скъпо било. А не е ли по-скъпо след години да се редим пак на опашки с купонна система, защото ни управляват неподготвените хора? И министърът на културата да пише “Збогом…”, а после да се оправдава, че бил разстроен. Разстроен грънци - и той не е внимавал в час и има нужда да седне с петокласниците да си поопресни грамотността…

И понеже това цяла сага стана, да завърша. Четенето развива самостоятелно мислене. Отделя Човека от Тълпата. “Ако в тълпата Лорда в теб опазиш…” и прочее, каза г-н Киплинг. Кара човек да си отстоява мнението и да търси информация, прави от човека Добре Информиран Гражданин. А дълг на добре информирания гражданин е да не оставя човека от улицата (Шютц го беше написал така) да направлява живота му.

Защото си е негов. И защото иска да живее добре. И спокойно. Е, в повечето случаи.

12 Коментари »

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

Много си прав, но едно нещо ти убягва. Наскоро четох една детска книжка “Емил и детективите”, издадена преди много години и изпаднах във възторг от това какви красиви думи бяха използвани там и как учат децата чрез четене. Миналата седмица ми подариха пак една детска книжка, издадена от едно от най-големите детски издателства в момента. Уверявам те, че дори голям човек като нас би останал оскатен езиково след прочита на такава книга. Никакво спазване на българския словоред при превода, пълен член наръсен навсякъде - за всеки случай! Не знам въз основа на какво преводача у редактора на тази книга са взели и един лев. Разбира се идеята на автора остава също толкова ценна колкото и при блестящ превод, но не разчитай, че дете на 10 ще обогати речника си или ще заучи граматични правила четейки Мъка, мъка.

Коментар от Pippilota Mentolka — декември 17, 2007 #
Съгласна. Но не е лесно да обясниш четенето на хора, които не четат. А смисълът е да обясниш на такива. Ето опити на обясня на ученици в един от блоговете ми: http://c00ledge.wordpress.com/category/reading/

Коментар от lyd — декември 17, 2007 #
Харесва ми гледната ти точка.
Тъжното е, че всъщност няма един хубав, прегледен списък с книги, които е хубаво да се прочетат от всеки. Просто, за да се създаде някаква основа на културата. Защото както виждаме - оставени на свободен избор - нещата не вървят на добре. Ок, може да е глупаво да има готов списък - като едно време в училище летния списък с книги, но е НЕЩО, за разлика то сегашното нищо.
Имам един познат - 3д художник. Наскоро си говорехме, точно по темата, за книгите, които всеки трябва да прочете.
Ти кои би препоръчала като “задължителни книги”?

Коментар от Eneya — декември 17, 2007 #
Eneya Въпреки, че няма такъв списък , аз имах щастието да случа на учителка в гимназията, която ни го направи. Някои от книгите присъстваха и в задължителната учебна програма, но тя не ни каза “Тези ги четете сега!”, а “Това са книги, които всеки трябва да прочете поне веднъж в живота си…просто ако започнете сега ще имате повече време ”

Имам нужда от малко време да потърся целият списък, защото ако аз почна да ги изреждам 100% ще пропусна нещо, но като го намеря- ще ти го пратя на мейлчето

Коментар от apieceofme — декември 17, 2007 #
[...] уж, творчество by Eneya на декември 17th, 2007 В блогът на Христо попаднах на една хубава тема. Че днес литературата, [...]

Pingback от Книги, които трябва да прочетем « Кутията за всичко — декември 17, 2007 #
Четенето е търсене на отговори за света. За да четеш, трябва да си готов да накараш парчетата истина в ума ти да замълчат и да се отвориш за чуждите истини. Днес повече отвсякога мислим, че знаем предостатъчно за всичко, а всъщност сме се докоснали до толкова мъничка част от познанието! Аз продължавам да задавам нови и нови въпроси и да търся отговори, мнозина правят същото, но за други това е излишна загуба на ресурси - техният свят е подреден и ясен. Докато има хора, които не спират да си задават въпроса “защо?”, ще има четящи, а след това… само Бог знае.

Коментар от ameliaekhart — декември 17, 2007 #
> Но още знам, че Орхан Памук взе нобелова награда за литература, че Дан Браун за това може само да мечтае,
> както и че зверски много е преписвал от Еко (откъде знам, ще ме попитате, след като не съм го чел - ами във
> филма за шифъра на Леонардо все едно препрочитах избрани фрагменти от “Махалото на Фуко).

Все едно сме си плюли в устата
Поздравления за хубавия блог!

Коментар от Маркуча — декември 18, 2007 #
А сега аз искам да задам един некоректен въпрос. Защо книгата на Дан Браун примерно да не развива въображението а други книги да го правят?

Мисля, че оценките/съчиненията на кандидат-гимназистите тук нямат общо. Дори си протичоречиш - ако целта е да покажем на децата, че книгите са интересни, то (мой въпрос към теб) има ли разлика коч книга ще им дадем, на Дан Браун или Умберто Еко? Защото критерият “интересност” май е по-висок при Дан Браун.

Хари Потър от колпортажната литература ли е?

Коментар от razmisli — декември 18, 2007 #
Не знам, никога не съм чел “Хари Потър”. Е, опитах да чета първата, де, но се отказах. Не ми хареса просто.

Проблемът, обаче, не е кой какво е чел, както вече казах. Просто правя сравнение между Браун и Памук по мои си, лични критерии. Познай кой печели.

А оценките на гимназистите имат общо, определено. И са пряк резултат от четенето. Мога да се обзаложа, че повечето четене повишава степента на грамотност. А за никого не е тайна, че гимназистите не четат особено много. И за това ще патим след време, когато тези хора ще трябва да бутат държавата напред.

Коментар от Konx Ompax — декември 18, 2007 #
Аз също предпочитам Еко, разбира се, и съм напълно съгласна, че един от големите проблеми на пред-гимназистите и след това е малкото четене. Но има ли проблем да ги накараме да четат използвайки за целта Хари Потър, при положение, че тях това ги интересува? Или дори Дан Браун? Мислата ми беше, с какво е по-долу Хари Потър например за тази цел?

Иначе наблщдавам, че още по-голям проблем на кандидат-гимназистите и всички в тази възраст е неумението да пишат (да се изразяват чрез писане). За съжаление нито класиката, която четат в училище, нито начинът, по който тя се дискутира в клас не ги учи да се изразяват, нито да мислят със собствената си глава. А въображението, самостоятелното мислене, индивидуалността се формира от това, тоест, изразяването/мисленето/дискусията е необходимо продължение на четенето и не може без него.

Коментар от razmisli — декември 18, 2007 #
Искам само да кажа, че срещу “Хари Потър” има твърде много предразсъдъци. Аз съм фанатичен фен и не ме срам да си призная, че съм на 25; образована съм (и не само на хартия), имам сравнително добра читателска култура и се осмелявам да твърдя, че имам някакви литературни познания. “Хари Потър” е написана с огромен размах на въображението, който прониква и в най-малките детайли, като напр. имената на героите; и без да ръси моралистки фрази и заръки от всяка страница, дори без да се усеща какъвто и да било догматичен тон, историята е кодирала прекрасни послания, които според мен няма начин да не достигнат до съзнанието на което и да е дете, което би я прочело. Така че съм с две ръце за нея.

Апо темата - и аз не съм чела Дан Браун.

Коментар от Йоана — декември 29, 2007 #
Ще добавя едно парче в мозайката. Не е достатъчно дадена книга да е от тези, които “всеки трябва да прочете”. Много важно е кой я чете и в кой момент го прави. Има различни хора, които в различни етапи от живота си биха реагирали различно на една и съща книга. Така че има и елемент на случайност в това да попаднеш на хубава книга. Което е хубаво…
А по въпроса защо Дан Браун не става (чел съм “Шестото клеймо” и ме разочарова)- мисля, че темата е дълга, но аз бих търсил причините в мотивацията на писателя.
Между другото, познавам и по-зрели от мен хора (аз съм на 32), които също харесват Хари Потър.

Коментар от stoedin — януари 4, 2008 #