Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Борислав бе така добър да ме покани на семинар, организиран от преподавателите в една магистърска програма на “Нов български университет” - “Реклама и стилове на живот”. Ще си говорим на тема “Директната поща в маркетинговите комуникации”. Мястото е НБУ, в четвъртък, 13-ти того, от 18:00 часа. Сега сядам да сглобя презентацията, надявам се да бъде интересна… Входът е свободен, така че който иска, нека заповяда и ще ме види в действие (кхе-кхе) Продължителност - около 90 минути.

Вчера пък, в 5:30 сутринта, вуйчо ми директно звънна по телефона от Чикаго, за да ме осведоми, че съм станал горд притежател на един Canon EOS 300D. Красавец, спор няма! Нямам и търпение да го получа, за да почна да щракам насам-натам Специални благодарности на вуйчото и на братовчеда, за дългите часове на дебнене в eBay, докато се докопат до него! То не бе чакане, не бе наддаване…

Изобщо вчера все важни новини…

Обичам те. Надявам се, ти - мене.

Но - вжеглени във общия хомот,

да си го кажем просто няма време…

… И си отива нашият живот.

Във делници, в неща и грижи сиви,

във прози, в труд, и грапав, и суров,

безмислен, смислен - просто си отива.

Във всичко друго, само не в любов.

Между две скуки, между два етажа…

И ако някога се изтърва

“обичам те” срамливо да ти кажа,

повярвай, не е истина това.

“Обичам те” е просто малко. Много,

безкрайно те обичам! Но защо

да ти го казвам? Нужно ли е? То го

живеем двама. В двама ни е то.

В душите ни, в децата ни, във всичко.

И в общия ни път трънлив, не нов.

Обичам те. Но що са трите срички

пред нас - безкрайносричната любов.

(Дамян Дамянов)

Преди два-три дни се случи така, че последователно изгледах два филма, които бяха доста добри. Странното в случая е, че така и не успях да открия връзка между сюжета и заглавието…

“Цветният воал” е екранизация по книга на У. Съмърсет Моъм, от “Фама” издадоха книгата с корица, която копира едно към едно плаката от филма… Бас ловя, че не са платили за това

Но във филма има поне две неща, които си заслужава да се видят. Първото са чудните пейзажи от Китай - невероятно красиви и въздействащи. Второто е уникалната игра на един мой любим актьор - Едуард Нортън, който след “Боен клуб” ми стана личен фаворит.

Вторият филм е “Добрият пастир”. Мат Деймън играе каменно, нещо като уникалния Джон Малкович в ролята на г-н Рипли. Страхотен е. Робърт де Ниро, който е и режисьор на филма, има общо сценично присъствие от точно три минути, но класата си е класа… И сценарият на филма ми хареса.

Няма да разказвам. Който иска, да ги изгледа - струва си според мен.