Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Лулата е от онзи тип подаръци, които са предназначени за специален човек. Не всеки би оценил подобен жест, затова трябва внимателно да подберете човека, когото ще зарадвате с една хубава и класна лула. В моя случай човекът със сигурност ще се зарадва на такова нещо, а поводът е наистина страхотен - 30-годишният юбилей на Лъчката.

Тъй като аз нищичко не разбирам от лули, а трябва бързо да избера подходяща, си направих труда да поровя в Интернет за съответните сайтове, обясняващи как да се подходи при избора на такъв продукт. Българското интернет пространство е доста оскъдно откъм тази тема, но все пак може да се получи някаква основна информация.

Ето какво научих за направата на лули от някои български сайтове, например http://pipes.hit.bg/ и Kaliman Caribe, които продават лули, както и от други места в мрежата:

Лулата се изработва от корените на растение, наречено “бриар”. Бриарът за лули се добива от една определена част от растението ”erica erborea” (което не е изтравниче, както пише в речника), която се намира над корена му. Самото дърво вирее само по Средиземноморието. Няма чак такова значение от къде точно идва, а кой го реже и подбира. Заготовките се делят на 2 вида: “ebauchon” (вътрешни за корена) и “Plateaux” (външни за корена). Качеството и цената на вторите са значително по-високи. Този материал е открит преди повече от 100 години и се смята за най-добрата суровина за изработване на висококачествени лули. Най-ценното качество на бриара е устойчивостта му към топлината от горящия тютюн, както и изключителната красота на структурата на дървото.

Корените от бриар се добиват в твърдите и сухи почви на най-недостъпните планински региони в Средиземноморието. След това корените се режат на кубчета. Когато блокчетата пристигат в работилницата, те са много влажни и се налага да се съхраняват поне 6 месеца, преди да се използуват за изработка на лули.

След подбора на подходящи кубчета за специфичен модел лула, първата обработка се прави на модерни машини. Най-напред се пробива дупката за тютюн, след това се шлифова суровата форма. Но дори и в най-качествения бриар могат да се появят дефекти. Обработените вече кубчета дърво се проверяват за такива и се подбират само качествените – останалото се изхвърля.

Мундщукът обикновено се изработва от ебонит (вулканит) – твърд, черен материал, който съдържа голямо количество сяра. При дълго използване и под въздействие на светлината обаче, мундщуците стават зеленикави на цвят и придобиват горчив вкус. Ето защо, преди известно време водещите производители започват да използват мундщуци, изработени от черен акрил - материал, който е по-скъп, но запазва качествата си за дълго време и не се окислява.

Мундщукът се закрепва за балона на лулата с помощта на втулка. Първо се пробива канал на дръжката на лулата и след това се монтира мундщукът. Необходима е голяма точност при пробиването, за да се гарантира доброто горене на тютюна и правилната циркулация на пушека. После суровият материал (оформените балони на лулите) се шлифова неколкократно, за да се получи гладката копринена повърхност.

Има обаче и друг вариант - много пушачи предпочитат да пушат лула с грапава повърхност, защото повърхността на балона на такава лула отделя повече топлина, отколкото гладката повърхност. Резултатът от това е много по-хладен дим. Грапавата повърхност се оформя по следния начин: под високо налягане се изстрелва струя фини песъчинки към бриара, които отнасят по-меката част на дървото и остават само по-едрите зърна от структурата му, като придават характерен релеф на лулата.

Гладките лули в се боядисват предварително с боя, която покрива фините частици на дървото. След боядисването тя отново се третира с песъчинки, като по този начин вече лесно се вижда красивият контраст между частиците на дървото.

“Балонът” и мундщукът са направени от два съвсем различни материала и трябва да се обработват по различен начин. За да се получи наситеният черен цвят на мундщука, той се полира със специална черна вакса.

Когато балонът и мундщукът са полирани, лулите се класифицират отново. Това е етапът, на който се решава дали от една лула може да стане висококачествен продукт, или тя, за съжаление, трябва да премине към по-нисък клас.

Гладките лули пък се произвеждат в много нюанси на кафявото и червеното, както и в наситено черно. Лулите с грапава повърхност обикновено са боядисани в черно, а някои от тях се полират усърдно, за да се получат червеникави оттенъци.

Новата лула трябва да се разпалва бавно. Първите няколко пъти се пълни до половината. Пуши се веднъж дневно. На четвъртия или петия опит лулата се пълни докрай и се пуши бавно, за да обгори добре отвътре.

Има и “анатомия на лулата” :) Абе цяла наука си е - много интересна при това…

Около 60% от поръчките са за лули с гладка повърхност, независимо дали черна, кафява или червена. Останалите са така наречените “пясъчни” лули, с грапава повърхност.