Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Добре, де, тъпо е да кажеш, че някое списание е най-доброто. Защото всяко си има тъпички статии. Но като прехвърля наум всички списания, които по някаква причина са ми попаднали в полезрението, много малко са онези, които наистина ми се струват добри…

Аз съм от тези, които смятат, че е вредно занимание да се чете “Cosmopolitan”, не само защото статиите изобилстват от въпиющ кретенизъм (”Каза ми, че е дребен мафиот и това ме възбуди” е само един от многото примери за отчайващо задръстено заглавие), но и защото изграждат светоглед, който определено превръща жените в себични кучки-мъжемелачки.

Общо-взето всички изследвания показват, че клюкарските списания са най-четени - “Блясък”, “Хай клуб”, “Story” и т.н. Това е положението, клюкарска държава сме ние. Хората ги интересува какви прашки носи Камерън Диас, а не как се е стигнало до там, че прашките са се наложили като моден аксесоар сред жените, например. Социолозите (т.е. тези, които си изкарват хляба със социология, защото аз не го правя, поне не изцяло) биха казали, че това е нормално за държава като нашата, където оцеляването е проблематично, където е налице трайно разочарование от политическата реалност, както и където след продължителен период на налагане на социалистически ценности се е отприщила мощна вълна на западно “влияние”, която, видите ли, си проличава дори в начина на пазаруване и в поголовното теглене на кредити (т.е. биха обяснили реалността в нейната тоталност и взаимосвързаност на привидно независещи един от друг елементи). Едно по-кратко обяснение обаче може да се потърси и в твърде малкия брой списания, които не са типично мъжки (”Playboy”, “Max”, “FHM” и др.), типично женски (”Elle”, “Amica”, “Cosmo” и др.) или типично клюкарски (като гореизброените).

Приятните списания в България според мен се броят на пръсти. Разбира се, аз не чета всички списания, подбирам онези, които попадат в сферата на моите интереси, но все пак едно списание е добро не само заради лъскавата и качествена хартия, а и заради съдържанието, което би трябвало да бъде поднесено интелигентно и интересно. Затова ми харесват ”Тема”, “National Geographic” (единственото, за което съм абониран откакто стъпи в България преди две години и малко, но и там има трески за дялане, особено в стила), “Geo” (което се оказа май единственият конкурент засега на “NG”), “Foreign Policy” (защото показва как са навързани нещата и как промяната в потреблението на кафе в Китай или пък на производството на кафе в Бразилия може да повлияе на цените в България) и “Highflights”, което се продава на летището. Разбира се, има и други. Но малко.

Тези списания не учат жените как да възбуждат мъжете (или жените), нито пък учат мъжете как да възбуждат жените (или мъжете), нито разказват с кого спи поредната евтина (може и скъпа) поп-фолк певачка.

Те просто разказват за света. Разбира се, от определена идеологически обременена гледна точка (то иначе не може), с която можем и да не сме съгласни, но поне са подбрали интересни теми, които по един или друг начин засягат всички нас - екология, природни ресурси, международни отношения, политика, ако щете. И това са списанията (според мен), от които гражданското общество трябва да черпи своите идеи, за да бъде достоен и ангажиран коректив.

А онези, които се интересуват от бира, ще четат и бирени списания. Други, които се интересуват от земеделие, ще четат земеделски списания. Има дори и “Наръчник на пчеларя”, за онези, които се интересуват от пчели.

Ядосвам се не защото има различни по тематика списания, напротив. Ядосвам се, защото повечето от най-известните бълват простотии и еднодневни текстове. И формират едноизмерно съзнание…

Всъщност, кои са най-добрите списания в България?