Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Дайте на Архимед опорна точка и достатъчно дълъг лост, и ще повдигне Земята. Дайте на човек с достатъчно богато въображение една-едничка гола дума, за да я облече и да построи цял свят около нея…

Лошото е, че на много хора им липсва именно това - богатото въображение. На мен също, смея да твърдя. Е, понякога, де. Но сега е именно такъв един случай. А когато въображението започне да обеднява, е много трудно да откриеш вдъхновението.

В песен.

В човек.

В картина.

В…хм…в нещо. Пардон, НЕЩО. Защото нещото, което може да бъде източник на вдъхновение, си заслужава да бъде изписано с главни букви.

И изведнъж се оказва, че това НЕЩО всъщност може да бъде ВСИЧКО. Но не за всеки. И именно тук е проблемът: всичко може да бъде източник на вдъхновение, но не за всеки. И всеки го търси, но не всякога е готов да направи необходимото, за да го открие. Малък парадокс, подобен на този от “Шотландски боец” - Всеки иска да отиде в Рая, но никой не иска да умре.

Когато някой не успее да открие нещото, което може да е неговото вдъхновение, тогава се получава една мисловна дупка, в която думите изпадат една след друга, обречени да си изгният там. Поне докато не се появи онова, което може да ги извади оттам. А дотогава не остава нищо, освен да се изписват празни редове и да се говори с вдъхновение за липсата на вдъхновение…