Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

В момента чета една интересна книга за уискитата по света - авторът е Джим Мъри, казва се “Пътеводител в света на whisky”. Попадна ми на панаира на книгата, съвсем случайно. Тъй като харесвам уиски, а нищо не разбирам от уискита, реших да се пообразовам малко. И открих няколко много интересни неща.

Първо, зад имената на повечето уискита се крие мноого богата история, както и страхотни традиции в производството, а и доста пикантни случки, после превърнали се в легенди. Това е и причината според мен жалкото българско “Black Ram” да използва някаква митологична измислица в рекламата си.

“Осем бола (boll - мярка за обем и тегло) малц за монаха Джон Кор, по заповед на краля, за да направи aqua vitae”, е записано в стари шотландски регистри на държавната каса от 1494 г. Хитрите монаси умело маскирали производството на уиски като лекарство и по този начин си осигурявали сгряващ спътник в студените зимни нощи.

Терминът “aqua vitae” или “вода на живота”, звучи на гелик като “иш-кебаха” или “юшкедейха” (uisge-beatha). С течение на времето това име е било малко посъкратено и започнало да се произнася като “ъски”. Оттук само една крачка деляла питието от сегашното му име.   

Всички видове шотландско и канадско уиски се наричат “whisky”. Ирландското се обозначава в днешно време като “whiskey”, макар че невинаги е било така. В Кентъки бърбънът (който се отличава от уискито по това, че се произвежда от 51% царевична каша, докато чистото ръжено уиски се произвежда от 51% ръжена каша) . и ръженото уиски се пишат “whiskey”, с изключение на дестилериите “Early Times/ Old Forester” и “Makers Mark”, които обозначават продуктите си като “whisky”. В Тенеси се използват поравно и двете обозначения: “Dickel” е whisky, докато старият “Jack Daniel’s” е whiskey. Така че е малко спорно кой от вариантите е по-правилен. Според мен всичко е тръгнало от някоя банална човешка грешка, породена от лека, но все пак напълно опростима неграмотност (която вероятно е накарала собствениците на прекрасната сладкарница “Стратилат” в Търново да напишат в менюто, че продават уиски “Тамдхъ” (Tamdhu), вместо “Тамдю” или още по-добре - “Тамду”).

Доколкото може може да се вярва на Уикипедия, “Johnnie Walker Red Label” е най-продаваното уиски в света. “J & B” (брат ми обожава да си поръчва “Джустерини и Брукс” и после да се наслаждава на празните погледи на сервитьорите) е втората най-популярна марка, а на трето място е “Ballantine’s”. “Glenmorangie”, което е моя малка мечта, е най-продаваното малцово уиски в Шотландия, а ”The Famous Grouse” е най-продаваното бленд (смесено) уиски, пак там. “Edradour” е най-малката фабрика за дестилация на уиски в Шотландия - само 3 човека. “Glenfarclas” е в Книгата на рекордите “Гинес” за най-силното малцово уиски, което се бутилира официално от производителя. “Jameson’s” е най-продаваното ирландско уиски извън Ирландия. “John Powers Irish Blend” пък е най-популярното айриш уиски вътре в страната. “Coleraine” е единствената ирландска фабрика за производство на уиски, която все още е собственост на ирландци. “Ballantine’s Finest” е най-популярната марка уиски в Европа. “Aberfeldy” е най-популярното шотландско уиски в САЩ. “Jim Beam” е най-продаваният бърбън в света. “Jack Daniel’s” е най-старата регистрирана в САЩ фабрика за уиски. “Glenfiddich” е най-продаваното single малцово уиски в света. 30-годишното “Ballantine’s” се смята за едно от най-старите и скъпи бленд уискита. “Bushmills”, което е мой личен фаворит сред ирландските, е  най-старата лицензирана фабрика за уиски в света - лицензът им е от 1608 г. Най-скъпата бутилка уиски, продадена досега в света, е старо малцово шотландско уиски, за което е платено в Италия сумата от над 130 000 лева. Друга бутилка 62-годишно малцово уиски - “The Dalmore” - е продадено на 4 декември 2002 г. за над 72 000 лева. “Johnnie Walker Black Label” е най-продаваното de luxe уиски.