За четенето на книги… « Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

За четенето на книги…

февруари 18, 2008 at 5:42 pm | In Злободневни, Изкуство, Интернет, Книги |

Днес в медийното пространство излязоха резултатите от едно изследване, което направихме със “Синовейт” в края на миналата година. Ставаше въпрос за това колко се чете в България, както и какви други навици служат като “заместители” на четенето на книги при запълване на свободното време.

Резултатите не ме изненадаха - около 56% от народонаселението не купува книги. Повечето хора предпочитат списания или телевизия. В повечето коментари, които прочетох, като аргумент се наблягаше на това колко били поскъпнали книгите. И как хората мислели как да се нахранят първо, а чак след това каква книга да прочетат. Което си е съвсем така, но с някои уточнения.

Първо, никой не казва, че хората трябва да купуват книги редовно. Нещо повече, никой не казва, че трябва да купуват книги изобщо. Но вече знаете какво е мнението ми за нечетенето на книги. Или за четенето на глупави книги, което май е по-лошият вариант.

Освен това, има и библиотеки. Някъде четох, че тази година библиотеките имат отпуснати около 8 милиона лева за да закупят книги по тяхно желание. Разбира се, за малките библиотеки ще останат само трохите, което е тъжно, но все по някоя нова книжка ще успеят да заредят… Та хората, които нямат пари за книги (а те съвсем не са малко), вместо да търсят оправдание в немотията, могат спокойно да посетят най-близката библиотека и да си изберат нещичко.

От друга страна, в интернет също се публикуват книги. Дори в България има проект “Gutenberg” (съвсем не съм сигурен дали така се изписва), както и много подобни инициативи за дигитализиране на печатните издания. Хората, ползващи интернет, спокойно могат да си теглят книжки от там. И да ги четат… което се оказва доста по-трудно.

Аз лично чета много избирателно. Гледам да избягвам колпортажна литература, за да ми остане време поне за класическите книги или стойностните нови романи. Които съвсем не са малко, между другото. И като човек, който се опитва да бъде сред активно четящите мога спокойно да заявя, че добрата книга се познава от първите 50-ина страници. Не е ли успяла да ме “зариби” дотогава, я зарязвам. За добро или за лошо.

Замислих се дали би имала успех книжарница, в която се предлагат само утвърдени книги. Не говоря за разните му там романи, станали известни по една или друга политическа причина (книгите на Орхан Памук например са обвинявани в това, въпреки че аз смятам “Сняг” за шедьовър), а за вече класически творби на отдавна починали писатели (и поети, разбира се), за чиято стойност е трудно да се спори. И май такава книжарница бързо ще фалира…

Намирам проблемът с четенето за изключително многопластов и оплетен, с множество версии за това защо не се чете толкова в днешно време, като тези версии от определена гледна точка са все верни (липса на средства, повече и разнообразни други занимания, активен социален живот, много работа, мързел и др.). Но съм твърдо зад идеята, че изборът да четеш или не е чисто личен избор и независимо от ангажираността си, човек, който е решил да отделя макар и малко време за това, ще го прави. И дори и да няма парички за книга, ще намери начин (библиотеки, познати, родители, дори и сергийките за стари, прашасали книги, измежду които обаче често можете да откриете чудесни творби) да си набавя четива.

И все още у мен се таи крехката надежда, че лесно смилаемите списания, вестници и телевизионни предавания (пълни с излишна и в повечето случаи негативна информация) все пак няма да заличат напълно хубавата книга…

11 Коментари »

RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack

хм, “по-лесно” е наистина ключова дума за обобщение на постинга ти.
най-тъпото за мен знаеш ли какво е (и за най-голямо съжаление не важи само за книгите и четенето) - че ценните неща винаги стават жертва на обстоятелствата и на тъпите детайли (работа, умора, проекти,… какво ли не). И накрая се оказва че сами губим нещо, заради друго нещо, което изобщо не ни харесва, но някак си сме пристрастени към него.

Коментар от Denitza??!? — февруари 19, 2008 #
как да няма пари за книги вееее
ей-ся се връщам с том на Клавел за петарка от кашонарите, а томът е над 400 страници
пък “Цар Плъх” беше 3 кинта или там, нали помниш?
Лятос пък си намерих сборник на бр. Стругацки, в който имаше и “Почивка край пътя” - разцвилих се от кеф направо на място, а струваше 3 (!) кинта БГ валута.
за книги винаги ще има
скъпи са тия от рода “ХТМЛ за келеши” (или тъй някак бяха) или разни други такива маркетингови капани от, например, МакГрау-Хил и сходните им компании, дето се опитват да ти продават нещо, на което и сам можеш да се обучиш
Мани ги дегенератите от Бантустана. То да четеш не е като да слушаш Азис, да кльоцаш Кънтър Страйк, или да се гъзариш с новия си ГеСеЕм - цел в живота и повод за завист на другите от стадото. Или пък да получаваш помощи от държавата, щото си нароил сюрия сополиви келемета, с които заедно просите по улицата и говорите развален български език (и обикновено будите желание да ви светнат някой камък по чутурите или асоциации със сапун, Аушвиц и др.)
Но пък на другаря Сергей, агата Доган, агента Гоце и цялата там долна сган слабото четене идеално им отърва, нали се сеш’ защо?
И понеже днес Е денят, честита годишнина от смъртта на Левски. И от признаването от страна на милата ни родина на основаната върху заграбена суверенна територия махмудска “държава” Косово в същия тоя ден.

Коментар от Анонимен — февруари 19, 2008 #
Интересно ми е какви са съотношенията на четящите към нечетящите в други страни. Тоест - тенденцията не е ли по-скоро глобална, а не локална.

По въпроса за книжарница за ценна литература - мисля, че това е добра идея. С такава книжарница не могат да се печелят пари, но пък би могла да се крепи горе-долу с помощ на малкото хора, които биха си купили такива книги.
И с подкрепа на новобогаташ, който иска да се фука, че подкрепя културата Ако има такива новобогаташи.

За четящите на немсли давам тук и връзка към проекта “Гутенберг” на немски, там могат да се открие ценна класическа литература:

http://gutenberg.spiegel.de/?id=19&autor=Goethe,%20%20Johann%20Wolfgang%20von&autor_vorname=%20Johann%20Wolfgang%20von&autor_nachname=Goethe

Konx Ompax,хубав пост!

Коментар от mislidumi — февруари 19, 2008 #
Не мисля, че българите са били кой знае колко по-четящ народ преди демокрацията, примерно. Доста хора си купуваха книги, понеже ги използваха за декорация. И тогава си падаха по-пикантни неща - колежки на майка ми, учителки, четяха ксерокопирани апокрифни розови романи. Тя самата едва ли е прочела повече от 50 книги за над 60 годишния си живот.
Мисля, че най-четящият човек от моята фамилия беше селската ми баба, завършила не повече от 4 клас. Беше всеядна и през нея минаваше всичко, което чичо ми купуваше, понеже просто купуваше всякакви поредици - от “Галактика” през “Световна класика”, през томовете на Шекспир и т.н.
Изтънчената ми градска баба четеше непрекъснато, но цял живот препрочиташе едно и също, понеже явно не й се даваха пари за книги. Не ходеше и на библиотека. Май знаеше домашната си библиотека наизуст.
Та още тогава имаше хора, които не притежаваха никакви книги.
Не може да се разбере със сигурност колко са чели. Вчера прочетох в блога на моя ученичка, че е открила книга на Айрис Мърдок в библиотеката на баба си, а бабата си спомнила, че някога ей така ти пробутвали с хубавите книги лоши - тя даже не била чувала за тая Айрис, не подозирала, че има книга от нея
Беше снобско да имаш книги, така че ги купуваха и хора, които не ги четат. Други пък не знаеха, че е снобско и не купуваха. Книгите бяха евтини … ако въпросът тогава опираше до нова дограма/телефон/ботуши, не знам дали изборът щеше да падне върху книгите - те просто бяха достъпна стока - и като наличност, и като цена.
Извинете за логореята

Коментар от lyd — февруари 19, 2008 #
Сигурен съм, че това изследване не дава реална представа за състоянието на нещата. Защото първата ми книга излезе през 1989 година в тираж от 50 000 екземпляра! Разграби се и се наложи да я допечатат- още 50 000 екземпляра!

Последната ми книга излезе преди година, а тиражът беше… 1000 екземпляра. Моите издатели от ИК “Труд” са ми казвали, че в наши дни и Майкъл Крайтън не може да продаде повече от 3500 екземпляра в България.
Ето го май точния брой на четящите хора у нас.

А бедността е едно много удобно алиби. Бедни сме, затова не четем, не ходим на театър и пр. Никак, ама никак не са бедни БЪЛГАРИТЕ. Бедни у нас са циганите, които винаги ще си бъдат бедни.

А Българите кътат цели 27 милиарда във влогове, притежават недвижима собственост за стотици хиляди евро имат по 2- 3 коли и пр.

Ама че са изпростяха и оскотяха през последните 10- 15 години е направо ОЧЕВАДНО. За чалга и кръчми имат пари, а за книги нямат! Хайде, холан!

Коментар от Апостол Апостолов — февруари 20, 2008 #
[...] Този спомен и последвалите идеи са по повод на един пост в блога на konxompax. [...]

Pingback от Защото кафето не върви с цигара, а с хубава книга « Свърталище на чорапи — февруари 20, 2008 #
[...] Ompax е засегнал една интересна тема в поста За четенето на книги…, за забравените алтернативи на новата книга - [...]

Pingback от Легенди за трите порти « tin4e-blog — февруари 20, 2008 #
Да ама в провинцията няма книги в кашони, даже обикновено няма и книги. Под “книжарница” се разбира “място за канцеларски материали”. А картата за библиотеката миналата година ми струваше 3.50, а сега е 4.80лв. Предполагам, че така ще съберат парички за нови книги, но няма лошо. Стана ми много тъжно, когато в моя град библиотекарките решиха да спрат абонамента за сп. “Родна реч”, щото нямало средства, а го четяли малко хора.

Коментар от Svetlina — февруари 20, 2008 #
Преди няколко месеца имаше някакви проекти на министерството на културата, чрез които библиотеките можеха да се снабдят с книги на стойност до 10 хиляди лева. Не знам колко от тях за научили за тая възможност и са си направили труда да кандидатстват. Аз разбрах благодарение на мой познат американец, който ровил из нета да намери възможности за финансиране на училищни библиотеки. Да, ама училищната библиотекарка не прояви интерес …

Коментар от lyd — февруари 20, 2008 #
колпортажна литература :))

Коментар от vt — февруари 21, 2008 #
Все по-малко се чете и това е факт. Но това е следствие по-скоро от новите възможности, които получаваме. Животът е по-забързан, по-уморителен, по-напрегнат. Хората са по-забързани, по-уморени, по-напрегнати. По-лесно е да гледаш телевизия, отколкото да си напрягаш очите да четат късно вечер след работа. Аз виждам, че дори баща ми, който е изключително начетен човек, с извинение “книжен плъх”, вече не купува книги. Рядко чете и тези, които аз купувам. Но гледа филми и слуша музика, защото физически е по-лесно.

От друга страна, младите хора не знаем какво е книга и ми се е случвало да ми кажат, че съм “луда”, задето чета книга без да ми трябва за лекциите, например.

Някой спомена и библиотеките. Тъжно, но в много градове няма такива. Реален пример е, че в град Монтана едва в края на 2007 откриха библиотека или може би беше училищна библиотека?! Няма значение, не наясякъде има достъп до книгите. Въпросът е дали, ако имаше, тя нямаше да събират прах, както е в София?

Коментар от niki — февруари 21, 2008 #