Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Днес в медийното пространство излязоха резултатите от едно изследване, което направихме със “Синовейт” в края на миналата година. Ставаше въпрос за това колко се чете в България, както и какви други навици служат като “заместители” на четенето на книги при запълване на свободното време.

Резултатите не ме изненадаха - около 56% от народонаселението не купува книги. Повечето хора предпочитат списания или телевизия. В повечето коментари, които прочетох, като аргумент се наблягаше на това колко били поскъпнали книгите. И как хората мислели как да се нахранят първо, а чак след това каква книга да прочетат. Което си е съвсем така, но с някои уточнения.

Първо, никой не казва, че хората трябва да купуват книги редовно. Нещо повече, никой не казва, че трябва да купуват книги изобщо. Но вече знаете какво е мнението ми за нечетенето на книги. Или за четенето на глупави книги, което май е по-лошият вариант.

Продължете към пълния текст

Повдигам за пореден път тема, по която съм говорил - тази за таксиметровите шофьори.

Миналата събота, водач на автомобил 049 на “ОК супертранс” ни закара от центъра до “Надежда”. Въпреки молбата ни да намали скоростта, този наглец продължи да кара като бесен без изобщо да му пука… След като все пак успя да ни докара живи, аз се обадих на телефона за оплаквания на фирмата (той си е същият като този за повикване, там молите да ви прехвърлят към някого, на когото да се оплачете, и готово). Казах си името и основанието за оплакването, но все още не съм получил отговор, нито извинение. Ако не го получа до утре следобяд, ще им звънна да ги питам какво става и ще ви кажа

След концерта на “Ямато” друг наглец, този път от “1280″ директно си поиска 10 лв., за да ни закара пак до “Надежда” от ъгъла на “Витоша” и “П. Евтимий”. За съжаление неговия номер не успях да го видя…

Реших занапред да подавам оплакване срещу всеки бакшиш, който се държи с мен така, все едно съм длъжен да му търпя простотиите. Аз плащам за услуга и искам тя да бъде качествена. Когато това не се случи, имам пълното право да се оплача. И след като видя, че въпреки моя протест нямам никакъв отговор, т. е. на компанията явно не й пука за мене, аз преставам да използвам услугите й. Това с “ОК” беше грешка, която няма да повторя.

Впрочем, вече се опитват да въведат някакви мерки срещу своеволията на таксиджиите. Дали ще успеят, предстои да узнаем.

Още преди да изгледам филма знаех, че е труден за преглъщане. Особено за някои хора, които не са свикнали с мисълта, че един мюзикъл може да бъде толкова кървав.

“Sweeney Todd” прелива от кръв. Там тя е издигната като върховна ценност и единствено издържаната в ноктюрно визия се опитва да се наложи над нея, но само понякога успява. А кръвта се лее от гърлата на бедните и наивни хорица, отишли да поокастрят брадите си при сребърните бръсначи на бившия Бенджамин Баркър. Който изпитва невероятно удоволствие от това. Защото девизът му е: “Never forget. Never forgive.”

Както някои от вас вече знаят, аз много харесвам филмите на Тим Бъртън. След “Едуарт ножиците”, “Кошмари преди Коледа” и “Голяма риба” и този филм-мюзикъл се нареди сред любимите ми. Не само защото музиката е интересна, а най-вече заради стилните диалози, които се изговарят. Особено този, при който Джони Деп и Хелена Бонъм Картър (между другото по-добра от нея за тази роля надали може да се намери) обсъждат хората, минаващи по улицата, като преценяват кой какъв вкус би придал на пайовете с месо. А след това започва касапницата, при която бръсначите се обагрят с “рубини от кръв”. 

 Който отива да гледа “Суини Тод” трябва да е предупреден за три неща: че количеството кръв може да му дойде в повече; че самите убийства не са особено зверски, а по-скоро гротескни (каквито са и някои персонажи, да не казвам всички…) и единствено бликащата от гърлата на жертвите кръв може да постресна малко по-претръпналите на убийства зрители; че зад булото на тази гротескна визия се крие доста добра оценка на времето, за което се разказва.

Приятно гледане на онези, които обичат нестандартните филми:)