Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Снощи в НДК една звукова вълна отнесе тишината извън залата. На нейно място се настани ритъм. Ритъмът, с който бие сърцето.

Какво ли не може да направи човек с две пръчки и парче опъната кожа пред него…

На концерта на “Yamato” ударните инструменти тайко и моят любим шамисен разговаряха дълго. Ту се караха помежду си, ту пък приятелски бъбреха, но у хората остана усещане единствено за хармония и ритъм. А когато забоботи големият тъпан по средата на сцената, всичко останало замря. Това беше ритъмът на сърцето…

Определено си струваше човек да преживее това. И се радвам, че бях един от многото, които слушаха. И гледаха. И ръцете ги заболяха от ръкопляскане.

Това, което виждате най-горе, е резултат от двудневни мъки над Photoshop и вътрешна борба дали да не го направя малко по-шаренко или не. Все пак надделя изчистеният вариант. След много консултации с близки хора, чието мнение много ценя, това е окончателният му вид.

Дано да ви хареса

Това, което виждате, е тест на една нова тема, която си харесах… Идеята беше да се поосвежи малко външният вид на блога, да не е прекалено консервативен, какъвто по мое мнение беше старият…

Ще оставя тази тема за около седмица. Моля онези от вас, които са идвали тук и преди, да коментират коя от темите им харесва повече. Надявам се през уикенда да успея да кача и нов header, който сам ще направя (при предишната тема това беше невъзможно и повлия доста на решението за смяна). Да видим какво ще излезе

Ако не ви хареса, ще върна старата тема - това засега  е само експеримент.