Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Нещо, което е доста старо, но скоро ще го актуализирам. Беше включено в първия вътрешен нюзлетър на “Билла”, за което хората любезно ми се обадиха и помолиха да използват материала. Той дава кратка информация за това каква е разликата между различните типове магазини. И как някои магазини, водени от солидна доза мегаломания, пльосват върху фасадите си надпис “ХИПЕРМАРКЕТ”, без да знаят за какво говорят.

Накратко - типът на един магазин, в който се предлагат хранителни стоки, се определя от няколко важни фактора: 1) търговска площ; 2) брой каси; 3) асортимент; 4) целева група клиенти и т.н.

Малки квартални магазини - разположени са в оживени жилищни квартали, имат търговска площ под 20 кв. м., разполагат с една каса (в краен случай - две). Предлагат относително малък брой продукти, предимно такива от първа необходимост. Рядко в тях можете да намерите повече от две-три марки кисело мляко или паста за зъби например. Целевата им група клиенти са предимно хора, които искат да си купят нещо набързо и не им се разкарва до по-отдалечените големи магазини. Тези хора се обслужват от продавач зад щанд.
Напоследък малките квартални магазини често се бъркат с т.нар. convenience stores (или “удобни магазини”), но има разлика, която ще изясня скоро.

Мини маркети (на английски в доста изследвания се използва и “superette”) - пак са близо до потребителя, в сърцето на квартала, но имат по-голяма търговска площ. Предимно на самообслужване и с по-разнообразен асортимент. Разполагат с до 4 каси. Като пример мога да посоча “Магазинъ “345″.

Супермаркети - разполагат с много голяма търговска площ (обикновено над 1000 кв. м. и докъм 3500 кв. м.), 4-15 каси и голям паркинг за автомобилите на клиентите. Много широк асортимент от стоки, предимно хранителни. Типични представители са “Билла” и “Пикадили”, въпреки че австрийската верига се доближава като характеристики (в някои магазини) до хипермаркетите.

Хипермаркети - най-големи като търговска площ (над 3000 кв.м.), обикновено са разположени в покрайнините на града (именно поради огромната им площ). Таргет група са им “мобилните” потребители, пазаруващи големи количества за по-голям период от време, ползващи автомобил. Имат много голям паркинг за автомобили на клиентите. Често разполагат и с над 15 каси. Огромен брой артикули (над 30 000). Голям дял имат нехранителните стоки (често над 40, а понякога и над 50%). Засега единственият чист като тип хипермаркет в България е “ХИТ” с двата магазина в столицата. Скоро и “Карфур” ще отворят първите си магазини в страната.

Дискаунтъри - те се делят на два основни типа - хард и софт дискаунтъри (и това ще бъде разгледано в отделна тема - ето, че започнаха да се роят). В България “Кауфланд” е типичен софт дискаунтър. Голяма площ на магазина, голям брой на т.нар. private labels (или собствени марки на веригата магазини, които се продават само в рамките на собствените й търговски обекти). Шокови ценови намаления на ключови продукти, към които потребителите са особено чувствителни (например плодове или пък основни хранителни продукти). Софт дискаунтър в чист вид все още нямаме в България, въпреки че някои такива вериги в момента купуват земи и строят магазините си, но все още не са ги отворили.

Кеш & Кери - типичен и единствен представител засега е “МЕТРО”. Тези магазини работят предимно с професионалисти - ресторанти, заведения, хотели и т.н. Продават основно на едро, продуктите са на стекове (т.нар. МЕТРО единици), площта на магазините им е огромна, надвишава дори тази на хипермаркетите. Голям дял имат нехранителните продукти. Изискване към клиентите на “МЕТРО” е да притежават клиентска карта, която се издава само срещу документ за регистрирана и действаща фирма. С други думи един обикновен човек не може да напазарува в Кеш&Кери магазин, освен ако не вземе клиентска карта от някой познат. Тези клиентски карти позволяват на компанията да следи какви потребители (като тип фирма) какво пазаруват и по този начин да оптимизира клиентската си политика.

Това е съвсем накратко. Ще добавя и нови теми, в новата категория “Retail”, където ще се спра поотделно на всеки един от споменатите типове и ще разгледам тяхната история на българския пазар. Надявам се първата малко нетипична за това място тема да е поднесла интересна и полезна информация и най-важното - да Ви накара да очаквате следващата Ще прехвърля тук всички неща, които преди време написах в RetailBG - не, че са много, но все пак може да се окажат полезни за някого.