Будапеща: пътеводител

януари 28, 2009 в 7:37 pm | Публикувано в Градът, Пътувания | 1 Коментар

Будапеща е град с раздвоение на личността (Буда и Пеща), който свети силно през нощта. Има си река, острови и мостове, два от които са много известни, особено единият, направен от стоманени въжета. Има и ресторанти-кораби по реката, доста скъпи.

По улиците има светофари и алеи за велосипедисти, които се карат, ако вървиш по тяхната част от тротоара.

Градът не може да бъде разгледан добре, ако си стоиш в хотела и работиш до късно вечерта, а единствената ти утеха е, че всъщност закуската е много добра. Трябва да се обикаля, затова не правете като мен, а тичайте да разгледате двореца, Рибарските кули и църквата на Матиаш. Парламентът изглежда приказно зловещ, а депутатите в него са близо 400 и спят по време на работа, подобно на нашите… А премиерът, също като нашия, отказва да сдаде властта, въпреки че се дъни яко. Но въпреки всички политически прилики, Унгария не е България. Нямат си Бойко и Доган, най-малкото.

В Будапеща има площад със статуи на герои, близо до който доволно плуват патици, устремени към старинен замък на Янош Хуняди.  В центъра на вече споменатия площад има висока статуя на жена, хванала здраво двоен унгарски кръст. За някои това е символ на свободата, но за цинично настроените англоговорящи е просто “Chick on a Stick”. Въпрос на гледна точка…

Токайското вино, с което унгарците се хвалят, не е ЧАК толкова добро. Виж, гъшият дроб и саламите са вкусни деликатеси и си струва да бъдат опитани.

Всеки, който иска да се разходи във парка, може да го направи с удоволствие на остров Маргит. Останалите да се насочват към съседния Сигет, за да слушат музика и да спят във палатки, но само през лятото.