Къса памет
юни 24, 2009 at 10:15 am | In Маркетинг | 7 CommentsПравило ли ви е впечатление как по-възрастните хора имат забележителната способност да помнят отдавна изминали събития? И то в подробности? Когато чуя някой дядо да казва: „През оная мноого студена зима на педесе и шеста година…“, направо му завиждам… Защото аз, както и много други хора, трудно помня какво се е случило преди три дни (да не казвам „вчера“), камо ли преди няколко години.
През коя година ходихте на последния ученически лагер, когато в бунгалото имаше мишка? Или през коя година се свалихте с първото гадже? А през коя година „Макарена“ стана хит?
Виждате ли, даже такива уж запомнящи се неща са трудно откриваеми в паметта.
Разбира се, за всичко това си има просто обяснение. Нашите родители, дядовци и баби, са живели в свят, в който информационният поток все още не е бил прекалено интензивен. На тях не им се е налагало да помнят стотици неща наведнъж, затова всчко по-значимо събитие е оставяло достатъчно ясен отпечатък в спомените им. При нас е обратното – занимаваме се с ужасно много неща, правим всичко като на състезание със самите себе си и накрая в главата ни остава твърде малко.
Същото е и в бизнеса. Хората са претрупани с информация. Отвсякъде ги атакуват с предложения, промоции, оферти, реклами. И всичките скучни или прекалено сложни, за да бъдат запомнени. Това се забелязва много добре в директния маркетинг, защото там можете точно да измерите почти всичко. Изпратете писмо или имейл на някого и му се обадете след две седмици, да видим дали ще помни. Но какво се случва в телевизията и радиото? Пуснете реклама по телевизията и най-вероятно след един ден никой няма да се сети за нея. При радиото е още по-трудно.
Изключение от масовите случаи на провал ще има само при два случая. Първо, ако рекламата е съвсем опростена и не изисква особено напрягане на мозъка, и второ, ако рекламата е забележителна. А ако двете неща са в комбинация, това е идеалният случай. Естествено, много трудно постижим. Както казва Сет Годин, за да бъде продуктът ви успешен, той трябва да е лилава крава, а не кафява. Кафявите крави са обикновени, скучни. Затова трябва да успеете да спечелите вниманието на хората, като изберете уникален забележителен подход към тях, като им изпратите лесно запомнящо се послание, или като комбинирате гореспоменатите два начина. И като накарате рекламата да продава, разбира се, нали това е основната й цел. Защото всички знаем, че светът е пълен със забележителни реклами, които не работят.
Вашата реклама успява ли да го направи? Как измервате успеха й? И откъде сте сигурни, че не може да я направите по-добра?
7 Коментара »
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
Вашият коментар
Блог в WordPress.com. | Theme: Pool by Borja Fernandez.
Entries and comments feeds.



За мишката помня нали яде от мойте сандвичи
Comment от bgskin — юни 24, 2009 #
„Хората са претрупани с информация. Отвсякъде ги атакуват с предложения, промоции, оферти, реклами.“ – като социолог би трябвало да ти е познат ефектът от информационния шок. По мутрата всички маркетингови номера!
Comment от А. Кекилпени — юни 25, 2009 #
Тук нещо цензура ли се вихри? За хората и змиите намеквам.
Comment от А. Кекилпени — юни 25, 2009 #
Ни най-малко:)
Comment от Христо Радичев — юни 25, 2009 #
Хихихихи! Щях да напиша, че няма нужда да се срамуваш от срамите си тайни, но после видях наглото противоречие… Нейсе, ще си трая! А малко по (около) темата: много мразя да ходя в Кауфланд, Била & Co., понеже там на петата минута ме заболява главата – именно заради огромния поток информация, който ме потоп-ява (от потоп, който те залива), изцъклят ми се очите (не метафорично) и ставам ругателен. Сред това всичкото Джолсън (за множеството предлаганите артикули говоря) се чувствам като магарето на Жан Буридан и съвсем скоро ставам жертва на ефекта на информационния шок (хоп, спасение в морето информация! Нещо познато! Утвърдена марка. Айде брандинг. Айде печалба за корпорацийка, ако и продуктът да е боклук или еднакъв с алтернативен артикул на 5 пъти по-малка цена). Ужас, консуматор съм!
Comment от А. Кекилпени — юни 25, 2009 #
Иване… ти ли си?!?
Comment от Христо Радичев — юни 25, 2009 #
Не съм аз!!!
Comment от А. Кекилпени — юни 26, 2009 #