Обесването на Васил Левски

февруари 18, 2010 в 10:01 am | Публикувано в Други, Изкуство | 2 коментара
Етикети:

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Христо Ботев, 1876/ 1888

About these ads

2 коментара »

RSS хранилка за коментарите към тази публикация. TrackBack URI

  1. А я ми кажи ти мене, бай Христо, щото там, дето е бил обесен Левски, по онова време изобщо не е бил центърът на града, а хеле извън него, та как тъй по тая отсечка, дето са го водили към бесилката в снега и студа, не са се събрали 10 души българи родолюбци на пусия, па да пушнат по заптиетата и да отърват Апостола?

  2. Историята мълчи по този въпрос…


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com. | The Pool Theme.
Entries and коментари feeds.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.