Konx Ompax – Блогът на Христо Радичев

Венеция: пътеводител (История за гондоли, сестиери и табели)

Венеция е град, който обича водата, с красиви мостове, тесни улички и стърчащи от каналите дървени пилони. Там републиката като форма на управление е просъществувала най-дълго, а впечатленията за нещо вече познато остава най-кратко. Продават се маски-гротески, маски-китайски и маски-шедьоври, на цени между 3 и 600 евро, а понякога дори и повече. Там могат да ви направят всичко от стъкло – от кон в реални размери, до замък в нереално малки такива.

За да опознаете Венеция, най-добре е да хвърлите картата и да се вмъкнете из хилядите малки улички, обсипани с табели, които се опитват да ориентират вече позагубилия надежда и с натежали от премногото обиколки крака турист. Няколко са основните места, към които ви насочват табелите: Риалто, Сан Марко, Ферровия (иначе казано жп гарата) и Пиацале Рома (автогарата). Последните две са основните виновници за нескончаемата лавина от туристи, които посещават града със сърца, натежали от очаквания, а го напускат с очи, просълзени от меланхолия.

Венеция има шест квартала, познати още като сестиери, които са представени символично като шест хоризонтални линии на носа на всяка гондола: Канареджо (където е първото еврейско гето), Санта Кросе (където продават евтина пица на парче), Сан Поло (където е пазарът Риалто), Дорсодуро (където има особено красива църква), Сан Марко (където са катедралата на Сан Марко и дворецът на дожите) и Кастело (където са Арсеналът, изключително интересният Музей на морската история със смешна такса за вход, както и злощастната по съдба, но и най-красива конна статуя на Ренесанса).

Онова, което не бива да пропускате, са невероятно красивите малки църкви, лабиринтът на уличките и най-вече посещението в двореца на дожите. Дожите са били формалните управители на града (от латинското dux, “водач”), на които е било забранено да напускат двореца без да са придружени от поне един от съветниците си, имали са силно ограничена реална власт и не им е било разрешавано да напускат града за повече от няколко дни, при това само със специално разрешение и при извънредни обстоятелства. Останала е забавна песничка, която описва какви са били сложните процедури при избирането на дож, за да се осигури минималното влияние на нечии интереси върху избора:

“Тридесет избират Съвета.

Съветът избира четиридесет:

Но от тях едва дванадесет

избират двадесет и пет; и от тях

само деветима остават

и избират точно четиридесет и пет.

Всред които общо единадесет

избират четиридесет и един,

после всички се затварят

и с поне двадесет гласа

избират Сияйния Принц,

на който се уповават Уставите,

Правилниците и Законите.”

Базиликата Сан Марко, която се намира на един от най-известните площади в света,  вдясно от двореца на дожите, е невероятно красива отвън и доста скучновата отвътре. Срещу нея е Камбанарията, известна още като най-високата сграда във Венеция, паднала под собствената си тежест и построена отново “където е била и каквато е била”, но с 600 тона по-лека. Вляво от нея са двата стълба, върху които стоят символите на града – по старият е статуя на св. Теодор, предишният патрон на града, громящ крокодилоподобно чудовище, а по-новият е крилатият лъв на Св. Марко, станал символ на La Serenissima след като мощите на евангелиста са пренесени от Александрия, в резултат на бог знае какъв лукав заговор.

Но стига съм разказвал – грабвайте багажа и тръгвайте… Заслужава си, а и няма автомобили...

(Снимка – аз; за уголемяване кликнете върху снимката)