„Всички правят така“

юли 16, 2010 в 8:33 am | Публикувано в Градът, Злободневни | 5 коментара

Защото всички правят така, много пешеходци в България (и някои други страни) не изчакват търпеливо светофара, а пресичат на червено пред забързаните автомобили. По същата причина и много шофьори не спазват елементарни правила за движение, особено в населени места. И след това обикновено някой умира.

Защото всички правят така, много хора използват за кошчета за боклук всякакви други неща, но не и… кошчетата за боклук. Електрически стълбове, трамвайни или автобусни спирки, междублокови пространства, входове и др., най-често служат за удобно прикриване на отпадъци, понякога тайно, понякога не чак толкова.

Защото всички правят така, много домашни любимци се разхождат сутрин на места, на които през деня децата си играят. И никой не чисти онова, което оставя след себе си четириногото. „Всички правят така“ е достатъчно удобно оправдание.

Защото всички правят така, много хора предпочитат да се доверяват на екстрасенси-шарлатани, „ясновидци“, а напоследък и октоподи. По същата причина избират и политици – „всички така или иначе ще гласуват за тях, затова и аз да взема да пусна вота?“

Защото всички правят така, много хора предпочитат да се скарат на някого в градския транспорт, вместо просто да му направят път. Или да напсуват шофьора, който е объркал пътя, вместо да загубят 5 ценни секунди, докато го оставят да мине пред тях.

Защото всички правят така, много хора предпочитат да подкупят пътните полицаи, вместо да си платят глобата, а след това обвиняват държавата в корупцията, която те самите създават.

Защото всички правят така, много хора предпочитат да бутнат няколкостотин лева за „избор на екип“ (което си е легализирана форма на рекет от страна на лекарите) в родилното, вместо да се възползват от правата, които имат, за да не плащат.

Все дребни неща, ще кажете… Но какво би станало, ако започнем да променяме тези дребни неща и не правим онова, което правят „всички“. Защото с това „всички“, по-скоро намираме оправдание за собствената си простотия, за която „всички“ освен нас са виновни.