Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

В Будапеща има един много добър ресторант – „Arany Kaviar” или «Златен хайвер», казано по нашенски. Намира се някъде в Буда, т.е. в по-приятната част на града, поне според мене. Руска кухня, не повече от 20 места, меню от само три или четири страници, много добро обслужване, подбрана селекция от добри вина, които някой познавач (какъвто аз не съм, но това не ми попречи да «позная» някоя и друга чаша) би оценил подобаващо. Отдавна не бях ял пелмени, а там са много добри – сервират ги със сметана и особен вид оцет. Никога не бях ял и охлюви – оказа се, че все пак не са нещо особено на вкус, но чинийката, в която ги сервираха, беше направо поразителна – кръгла платформа с 6 издълбани места за по едно охлювче – даже смешно ми стана, но не от цената. За първи път ядох нещо, на което се бях заканил отдавна – «Бьоф Строганов» (беше много вкусно!). А сервитьорите поставяха чиниите и чашите на масата с ръкавици. Тцтцтц… Та в тоз прекрасен ресторант освен гореспоменатите чудеса, ми направиха впечатление и други неща. Едното беше бележката «под линия» на края на всяка страница, която в свободен превод може би звучи така: «Това е първокласен ресторант. Цените са само груб ориентир». Демек «Храним ви, поим ви, така че като получите сметката поразпуснете малко джобовете за да може сервитьорите да получат подобаващ бакшиш». Чак на човек да му стане неудобно да плати само сумата по сметка… 

Това беше най-скъпата вечеря в живота ми, която със сигурност няма да се повтори скоро. Но като изживяване си струваше. Което, разбира се, не означава, че подобно обслужване не може да има и в по-евтини ресторанти. Но то със сигурност отговаряше на претенциите на «Златен хайвер». И поне досега в София не съм срещал ресторант, който да може да му съперничи.

Повдигам за пореден път тема, по която съм говорил - тази за таксиметровите шофьори.

Миналата събота, водач на автомобил 049 на “ОК супертранс” ни закара от центъра до “Надежда”. Въпреки молбата ни да намали скоростта, този наглец продължи да кара като бесен без изобщо да му пука… След като все пак успя да ни докара живи, аз се обадих на телефона за оплаквания на фирмата (той си е същият като този за повикване, там молите да ви прехвърлят към някого, на когото да се оплачете, и готово). Казах си името и основанието за оплакването, но все още не съм получил отговор, нито извинение. Ако не го получа до утре следобяд, ще им звънна да ги питам какво става и ще ви кажа

След концерта на “Ямато” друг наглец, този път от “1280″ директно си поиска 10 лв., за да ни закара пак до “Надежда” от ъгъла на “Витоша” и “П. Евтимий”. За съжаление неговия номер не успях да го видя…

Реших занапред да подавам оплакване срещу всеки бакшиш, който се държи с мен така, все едно съм длъжен да му търпя простотиите. Аз плащам за услуга и искам тя да бъде качествена. Когато това не се случи, имам пълното право да се оплача. И след като видя, че въпреки моя протест нямам никакъв отговор, т. е. на компанията явно не й пука за мене, аз преставам да използвам услугите й. Това с “ОК” беше грешка, която няма да повторя.

Впрочем, вече се опитват да въведат някакви мерки срещу своеволията на таксиджиите. Дали ще успеят, предстои да узнаем.

Прага е един спокоен град само ако станете много рано. Иначе след 10 часа се превръща в гъмжило от туристи. Основно в централната част. И има за какво - почти всяка къща в центъра има своя богата история и може да разкаже страхотни истории на онези, които имат търпението да ги изслушат. Музеите са през два входа - от този на комунизЪма, до музея на уредите за изтезания току преди Карловия мост.
За онези, които предпочитат кулинарните предизвикателства, мога да препоръчам следната програма, която лично изпитах и никак не съжалявам:

Прочетете повече за пражките ресторанти тук