Марк Антоний, не Марк Антъни
април 8, 2008 at 5:06 pm | In Градът, Забавно, Злободневни, Филми, Хитро | 1 CommentТова е гениален билборд, поставен на Орлов мост. Рекламира сериала “Рим” по ТВ2. Не съм го гледал, но казват, че е много интересен…
Но мисълта ми е за текста. Той много добре напипва един проблем, с който доста често се сблъскваме - липсата на грамотност и елементарна обща култура. И затова е нужно пояснение, че римският император и известният артист и музикант не са едно и също лице. Много добра работа на копирайтърите, според мен.
Това послание е отправено към хора, които биха превели “Tango & Cash” като “Танго и пари в наличност”, “Baking with Love” като “Любов на фурната”, както и “Bird on a Wire” като “Птица върху жица”. Т.е. или прекалено буквално, или пък с голяма доза вихрещо се еротично въображение, но в нито един от двата случая правилно.
Уви, твърде много подобни примери могат да се дадат…
След “Sweeney Todd”
февруари 13, 2008 at 10:02 am | In Muzik, Изкуство, Филми | 2 CommentsОще преди да изгледам филма знаех, че е труден за преглъщане. Особено за някои хора, които не са свикнали с мисълта, че един мюзикъл може да бъде толкова кървав.
“Sweeney Todd” прелива от кръв. Там тя е издигната като върховна ценност и единствено издържаната в ноктюрно визия се опитва да се наложи над нея, но само понякога успява. А кръвта се лее от гърлата на бедните и наивни хорица, отишли да поокастрят брадите си при сребърните бръсначи на бившия Бенджамин Баркър. Който изпитва невероятно удоволствие от това. Защото девизът му е: “Never forget. Never forgive.”
Както някои от вас вече знаят, аз много харесвам филмите на Тим Бъртън. След “Едуарт ножиците”, “Кошмари преди Коледа” и “Голяма риба” и този филм-мюзикъл се нареди сред любимите ми. Не само защото музиката е интересна, а най-вече заради стилните диалози, които се изговарят. Особено този, при който Джони Деп и Хелена Бонъм Картър (между другото по-добра от нея за тази роля надали може да се намери) обсъждат хората, минаващи по улицата, като преценяват кой какъв вкус би придал на пайовете с месо. А след това започва касапницата, при която бръсначите се обагрят с “рубини от кръв”.
Който отива да гледа “Суини Тод” трябва да е предупреден за три неща: че количеството кръв може да му дойде в повече; че самите убийства не са особено зверски, а по-скоро гротескни (каквито са и някои персонажи, да не казвам всички…) и единствено бликащата от гърлата на жертвите кръв може да постресна малко по-претръпналите на убийства зрители; че зад булото на тази гротескна визия се крие доста добра оценка на времето, за което се разказва.
Приятно гледане на онези, които обичат нестандартните филми:)
Sweeney Todd
декември 23, 2007 at 9:28 am | In Muzik, Забавно, Изкуство, Интернет, Филми | 1 CommentТим Бъртън ми е един от любимите режисьори. Заради “Едуард Ножиците”, “Голяма Риба”, “Батман”, “Кошмари преди Коледа” и всички останали филми… Все още не смогвам да изгледам “Чарли и шоколадовата фабрика”, но и това ще стане.
На 21 того беше официалната премиера на “Суийни Тод” - един филм, вдъхновен от бродуейски мюзикъл. Малко олд-скуул музика, но пък съчетанието й с подобна визия ми се струва адски интересно. Като гледах трейлъра, много се впечатлих. А аз рядко се впечатлявам
А сайтът - ммм, сайтът е страхотен. Можете да го видите тук.
Интересно ми е кога ли ще пристигне в България?
Blog at WordPress.com. | Theme: Pool by Borja Fernandez.
Entries and comments feeds.



