Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

След една среща, включваща едновременно гледане на мач, гледане на пътна карта на България, пиене на бира, китайска храна, подвиквания, мърморене, взаимни обвинения и след това успокоения, достигнахме до някакъв консенсус по отношение на свободните дни през май и оползотворяването им. Най-накрая ще организираме едно пътуване за четирима души из милата ни родина, посещавайки места, за които досега не сме имали време.

Засега се очертава маршрут от рода на: София - Сопот - Карлово - Калофер - Казанлък - Стара Загора - Пловдив - Асеновград - Асенова крепост - Бачковски манастир - Чудните мостове - Асеновград - евентуално Пазарджик - Самоков - София. Всичко това за четири дни и три нощувки.

Аз например отдавна си мечтая за Асеновата крепост и нямам търпение вече… За Триград, за съжаление, не остана време. А там е чудно - още си спомням как ми трепереха крачката, докато възкачвах Харамийската пещера

Разбира се, ако по пътя се натъкнем на още нещо интересно, няма да му простим

Някой да има идея какво можем да разгледаме по маршрута? Или пък да сподели впечатления от някое подходящо местенце за пренощуване? 

Имаше много хубав и циничен виц за злите езици, който няма да разказвам тук. Просто се сетих за него покрай темата.

Има ли език, който мечтаете да говорите?

Преди седем години бях много в час с испанския. Даже на кандидат-студентския изпит (моменти за самореклама или както с Деската се бъзикаме напоследък, за селф-маркетинг) изкарах най-високата оценка сред мъжката половина от лелеещите висше образование люде… А миналата седмица отидох на курса по испански в университета и се оказа, че много неща съм забравил. И сега трябва да наваксвам. Зъл език е испанският, като всички останали, защото лесно се забравя, когато не го упражняваш…

Аз си мечтая да говоря латински и гелик. Просто ей така, от келешлък, дето се казва… Исках и италиански, но това беше покрай нереализираното пътешествие до Сицилия. Сега много-много не ми се говори. Но, виж, латински, да. Как само звучи: “Non saturatur oculus visu nec auris impletur auditu” - една от няколкото заучени фрази, които знам какво означават (и няма да ви кажа, хехехе). Окей, де, от Библията е това, Еклесиаст - “Око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане” (1:8). Нали звучи много яко? Аз и други знам…

Пусто време не достига. И злите езици се измъкват.

P.S. А, и арабски искам да говоря. За да чета арабска поезия в ургинал. И японски. За да рисувам, докато пиша. Абе екзотика да има…

Днес, 27 март, е денят, в който посещенията на този блог надхвърлиха числото 10 000. Това не са 10 000 години преди Новата ера (много е тъп, не го препоръчвам), а просто толкова пъти различни хора са се вглеждали в нещата, които натворявам тук. Някои по-често, други по-рядко, а трети дори напълно случайно.

Мога да кажа, че съм доволен, дори и малко изненадан от това Още повече, че чрез това място в Интернет открих нови приятели, поддържам връзка с обичани от мене хора, с които за съжаление не успявам да намеря време да се видя, и осведомявам всички, които по някаква причина се отбиват тук, за нещата, които ми се случват.

Надявам се да продължавам в същия дух, а вас - моите гости - призовавам да бъдете малко по-активни в коментарите, които засега май са кът

Други нещо: преди няколко дни ми се обадиха от БНР, за да разкажа за пребиваването ми в Грузия. Открили статията за това невероятно пътуване и искат да споделя впечатленията си в ефир. Ще го направя по някое време през април. Предварително ще ви кажа кога ще се случи това

Все интересни неща… 

Бих искал да почета и паметта на покойната ми баба Василка, която е родена на тази дата.