Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Тим Бъртън ми е един от любимите режисьори. Заради “Едуард Ножиците”, “Голяма Риба”, “Батман”, “Кошмари преди Коледа” и всички останали филми… Все още не смогвам да изгледам “Чарли и шоколадовата фабрика”, но и това ще стане.

На 21 того беше официалната премиера на “Суийни Тод” - един филм, вдъхновен от бродуейски мюзикъл. Малко олд-скуул музика, но пък съчетанието й с подобна визия ми се струва адски интересно. Като гледах трейлъра, много се впечатлих. А аз рядко се впечатлявам

А сайтът - ммм, сайтът е страхотен. Можете да го видите тук.

Интересно ми е кога ли ще пристигне в България?

11A Folk Пръдъкшън & The Ultimate Chalga Sound of Sofia
feat. PANER&LEGEN
proudly present:

Една пародия от времето, когато чалгата прохождаше…

Маце си!

1. Срещнах те аз в дискотека “Чака-рака”
И ти блестеше сред другите – в мрака,
Но след миг в едно “Ауди” ти се изпари.
Номера на мобифона ти не взех дори…

2. В “Хали гали” беше на другата нощ
и пак ме обсеби с цялата си мощ,
но пък сега в Мерцедес ми избяга
и днес цял ден мен сърцето ме стяга.

Припев: Всяка нощ аз те сънувам,
само теб неспирно бленувам.
Ела при мене, не зная дали не си разбрала – ти маце си!!!

3. Довечера в “Цецо Спасов” сигур’ ще ходя,
но ако те видя, хабер ще ти проводя,
да не ми изчезнеш в някоя кола –
само мене заслужаваш – ти си истинска жена!

И английският вариант:

You are a babe!!!
(Meet her at the folk parade)

1. I met you at the “Chaka-raka” pub,
Under the sound of the powerful dub,
But in an “Audi” you went like a thunder
And I couldn’t take your phone number.

2. You were in “Hally-gally” on the next night
And I felt in myself a burning guiding light,
But your Mercedes driver was hurrying up to start
And after all you broke my heart.

R. Every night you’re in my dreams,
Only for you are my desperate screams.
Come to me, I don’t know, maybe
You understand – you are a babe!

3. Tonight in “Tsetso Spasov” I will be
And if I meet you – you will see.
I won’t let you go – you are a pearl
You belong to me – you are a pretty girl!

Анализ:

Ноктюрно-урбанистичната тематика на сюгжестивната творба “Маце си!” е основна феатура на произведението. Лирическият субект – вагант-дегенерат, обикаля до късна доба из добилите масова популярност поп-фолк клубове. И това е напълно естествено – тъмнината е особено креативен период за начеване на любовна връзка, а може би и на още нещо. Не случайно героят зърва своята дама “сред другите – в мрака”. Понякога тъмнината благоприятствува прикриването на лошите физически черти…
Дуодрамата все още отсъства в първите два куплета на тази сколия.Тук доминира монодрамата (“цял ден мен сърцето ме стяга”). Още нещо прави впечатление в началото – натрапчивото присъствие на моторизирани обекти (Ауди, Мерцедес, “някоя кола”), което подсказва, че лирическият герой принадлежи към т.нар. новоизлюпени богаташи, които парадират с имането си. Нещо повече – самата девойка (а дали все още е девойка?) се вози в скъпи возила от гореописаните марки – тя и класово съответства на нашия страдалец. Освен това проличава и скритият психологизъм на фразата “номера на мобифона ти не взех дори”, която още веднъж показва, че обектът на пошлите намерения на героя-мутра, е в добро или поне задоволително финансово състояние.
Поантата на автора-скалд (от исландски: автор на похвални песни) е разкрита в своеобразната кулминация-депрекация към мацето – припева. На преден план изникват сърцераздирателните терзания на героя (“само теб неспирно бленувам”), за които е характерна една константна цикличност (“Всяка нощ…”). Ескалиращото напрежение завършва триумфално с екскламацията “Ти маце си!…”. Оттук със шеметна скорост започва развръзката.
След ритмичната инверсия от припева – “Всяка нощ аз те сънувам…” – авторът дава простор на редица други литературни похвати. В третата строфа на сколията съвсем на място е една вметната синкопа – “…сигур’…”, последвана от груб турцизъм – езиков плевел от османско-турски произход (“…хабер…”), който по неповторим начин е синхронизиран с чист, български вербален израз от фолклорно-романтично потекло (“…проводя…”). И най-накрая иде ред на финалната инвокация – “само мене заслужаваш – ти си истинска жена…”, която звучи като ромона на бистър ручей в нежните уши на възлюбената…

Юнион Ивкони направиха концерт по случай 15-тата годишнина на фирмата.
Имам определени наблюдения за концертите напоследък, в които вземат участие по-стари групи. Влади вече показа, че на концерта на Samantha Fox в Разград, специални гости ще бъдат (ако вече не са били, де), забележете, Васил Найденов и DJ Balthazar.

Концертът вчера не беше по-различен. Предвидените гости бяха подбрани отново доста странно. Братя Мангасарян, Harem, Bonney M и Alphaville.

Това добре, но всъщност не се случи точно така. Бони М не дойдоха (с което забиха остър кинжал в моето тръпнещо в очакване сърчице). Вместо това се появи…

Знаете ли кой е Дензъл (бога ми, даже не знам как се пише на английски)?

И аз не знам. Ама той се появи на мястото на Бони М. Фронтменът им се разболял и не успяли да дойдат. И кой да запълни огромната пропаст на тяхната липса? Вероятно единственият избор на организаторите (защото Дензъл е минавал наблизо) е бил този музикан.

Но да започнем отначало. Братя Мангасарян са свежари като водещи. Е, малко спорно е дали освен двете им известни песни (Бай Мангау и Теро-реро) имат нещо качествено, което да поднесат, но трябваше да ги изтърпим. Иначе, когато трябваше да четат дежурните глупости, го направиха по забавен начин.

Harem се появиха в четиричленния си състав. Досега не бях виждал някой да удря тарамбуките с такава скорост - доста впечатляващо, спор няма. Но като ги слушаш повече от полвин час, в главата ти става доста пренаселено от ритми. Все пак си заслужиха овациите. А кючекинята събра погледите на хората с подвижните си заоблени форми

И се появи Чудото Дензъл. Той, човекът, си призна, че сам не знае как е попаднал тук, но пък си започна рецитала. Оказа се, че все пак песните му са известни. И всички се отличават със завидна сложност на текста (например Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends UP in the air, YEAH!).

Но на мен мисълта ми е за публиката - показа пълна липса на ентусиазъм. Младежът даже се притесни. Попита “Да не би някой в залата да е умрял”? После опита какво ли не, за да развесели посърналата от липсата на Бони М аудитория в зала 1 на ендекато на културта. То не бяха песни на Том Джоунс, на Куин, на Мадона, на н’ам още кой… Само дето Моцарт не изсвири. Заслужава похвала човекът дори само за усилията да взриви залата от аплодисменти.

Ама нъцки… Публиката беше една непробиваема за забавление стена от солиден бетон. Вяли аплодисменти от нашия сектор (и едно We love you, Denzel (все пак след дълго търсене разбрах как се пише) от моя страна, с което се опитах да разчупя арктическия лед) бяха единствения признак, че все пак усилията му не са останали напразни.

Alphaville…

Те са от групите, които имат три суперизвестни песни, но повечето хора не знаят почти нищо друго за тях. Вече станали живи легенди.

Мога да добавя само, че са страхотни професионалисти. Невероятно зареждащи парчета изсвириха, страхотен звук, добри ефекти. Вокалистът им, видимо позастарял, но с абсолютно същия глас, с който го помним от студийните записи. Определено групата ми се издигна страхотно много в очите. А “Sounds Like a Melody”, “Big in Japan” и “Forever Young” вдигнаха де що хора бяха останали в залата след Дензълчо, на крака.

Браво! Само това мога да кажа. И да потърся и други техни песни, които да слушам.

И една похвала (все пак) за организаторите. За това, че все пак са се потрудили да докарат три известни, в миналото или настоящето, групи. Е, две от три, ако трябва да бъдем точни. Но все пак трябваше да разтръбят, че Алфавил ще пеят в ендекато, най-малкото, за да запълнят залата, в която имаше обидно малко хора за такава група.
И може би в крайна сметка не биваше да заместват Бони М с Дензъл. Колкото и да се стараеше, той изгони доста хора от залата…

Но опитите продължават.