Konx Ompax - Блогът на Христо Радичев

Случвало ли ви се е да усетите, че пространството около вас е празно и че трябва да го запълните с думи, каквито и да са те, но да не можете да кажете нищо? Да усещате как всяка секунда капе като от система, пълна с глюкоза? И как мълчанието хапе огромни залци време, без дори да успеете да се противопоставите на това, макар и само с вик? И е тихо, оглушително тихо.

Да усещаш безсилие, когато искаш да помогнеш, е може би едно от най-неприятните неща, на които сме подложени почти всекидневно. Да искаш да помогнеш, но да не знаеш как, освен да държиш ръката на пострадалия човек, който с мъка сподавя плача си на рамото ти, а понякога дори и това не прави, а просто излива сълзите си като порой, е още по-неприятно. Но понякога самият факт, че стоиш до този човек, може да му помогне. И трябва да се примириш с това и да направиш онова, което е необходимо.

В крайна сметка, както каза Боб Хоскинс в един блудкаво-сантиментален филм, що за човек си зависи от това как ставаш, когато вече си паднал. Как продължаваш напред, когато нещо те тегли назад.

Сега ми трябва бутилка вино, да я изпия и да замеря Света с нея.

Преди около месец Росица Панайотова от БНР ми се обади с молба да поразкажа нещо за приключенията ми в Грузия. Днес уточнихме кога ще се състои събитието.

Навръх Велики четвъртък (24-ти того), около 16:10 часа, по програма “Христо Ботев” на БНР (дано да не съм се объркал, но май е на честота 92,90 МHz), можете да чуете медения ми гласец, както и онова, което си спомням от десетдневния ни воаяж из кавказката съседка отвъд Черно море, през далечната 2006 г. Надявам се да бъде интересно

Никак не обичам, когато някой заеме позицията на експерт и високомерно започне да разсъждава по тема, по която няма ни най-малко знания. Още по-лошо е, когато този човек застава пред друг, по-вещ и опитен от него по избраната тема, но въпреки това продължава упорито да твърди, че само неговата гледна точка е правилната.

При такива хора опитите за разубеждаване са предварително обречени. Единственото, което можем да направим, е да ги накажем с мълчание…