За един странен концерт

октомври 7, 2007 в 9:52 am | Публикувано в Muzik | има 1 коментар
Етикети:

Юнион Ивкони направиха концерт по случай 15-тата годишнина на фирмата.
Имам определени наблюдения за концертите напоследък, в които вземат участие по-стари групи. Влади вече показа, че на концерта на Samantha Fox в Разград, специални гости ще бъдат (ако вече не са били, де), забележете, Васил Найденов и DJ Balthazar.

Концертът вчера не беше по-различен. Предвидените гости бяха подбрани отново доста странно. Братя Мангасарян, Harem, Bonney M и Alphaville.

Това добре, но всъщност не се случи точно така. Бони М не дойдоха (с което забиха остър кинжал в моето тръпнещо в очакване сърчице). Вместо това се появи…

Знаете ли кой е Дензъл (бога ми, даже не знам как се пише на английски)?

И аз не знам. Ама той се появи на мястото на Бони М. Фронтменът им се разболял и не успяли да дойдат. И кой да запълни огромната пропаст на тяхната липса? Вероятно единственият избор на организаторите (защото Дензъл е минавал наблизо) е бил този музикан.

Но да започнем отначало. Братя Мангасарян са свежари като водещи. Е, малко спорно е дали освен двете им известни песни (Бай Мангау и Теро-реро) имат нещо качествено, което да поднесат, но трябваше да ги изтърпим. Иначе, когато трябваше да четат дежурните глупости, го направиха по забавен начин.

Harem се появиха в четиричленния си състав. Досега не бях виждал някой да удря тарамбуките с такава скорост – доста впечатляващо, спор няма. Но като ги слушаш повече от полвин час, в главата ти става доста пренаселено от ритми. Все пак си заслужиха овациите. А кючекинята събра погледите на хората с подвижните си заоблени форми:)

И се появи Чудото Дензъл. Той, човекът, си призна, че сам не знае как е попаднал тук, но пък си започна рецитала. Оказа се, че все пак песните му са известни. И всички се отличават със завидна сложност на текста (например Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends up in the air, Put your hends UP in the air, YEAH!).

Но на мен мисълта ми е за публиката – показа пълна липса на ентусиазъм. Младежът даже се притесни. Попита „Да не би някой в залата да е умрял“? После опита какво ли не, за да развесели посърналата от липсата на Бони М аудитория в зала 1 на ендекато на културта. То не бяха песни на Том Джоунс, на Куин, на Мадона, на н’ам още кой… Само дето Моцарт не изсвири. Заслужава похвала човекът дори само за усилията да взриви залата от аплодисменти.

Ама нъцки… Публиката беше една непробиваема за забавление стена от солиден бетон. Вяли аплодисменти от нашия сектор (и едно We love you, Denzel (все пак след дълго търсене разбрах как се пише) от моя страна, с което се опитах да разчупя арктическия лед) бяха единствения признак, че все пак усилията му не са останали напразни.

Alphaville…

Те са от групите, които имат три суперизвестни песни, но повечето хора не знаят почти нищо друго за тях. Вече станали живи легенди.

Мога да добавя само, че са страхотни професионалисти. Невероятно зареждащи парчета изсвириха, страхотен звук, добри ефекти. Вокалистът им, видимо позастарял, но с абсолютно същия глас, с който го помним от студийните записи. Определено групата ми се издигна страхотно много в очите. А „Sounds Like a Melody“, „Big in Japan“ и „Forever Young“ вдигнаха де що хора бяха останали в залата след Дензълчо, на крака.

Браво! Само това мога да кажа. И да потърся и други техни песни, които да слушам.

И една похвала (все пак) за организаторите. За това, че все пак са се потрудили да докарат три известни, в миналото или настоящето, групи. Е, две от три, ако трябва да бъдем точни. Но все пак трябваше да разтръбят, че Алфавил ще пеят в ендекато, най-малкото, за да запълнят залата, в която имаше обидно малко хора за такава група.
И може би в крайна сметка не биваше да заместват Бони М с Дензъл. Колкото и да се стараеше, той изгони доста хора от залата…

Но опитите продължават.

Advertisements

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Малко ми е тъжно, че Алфавил са стигнали до там да пеят на частни партита и то на автобусни фирми. Жалко е, че не успяха да останат в историята по начина, по който останаха други тяхни съвременници.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


Entries and коментари feeds.