Таксиметров манифест

октомври 7, 2007 в 9:47 pm | Публикувано в Злободневни | има 1 коментар

Столичните бакшиши отново се размърдаха и поискаха 150% увеличение на тарифите за превоз. 

Ще направя една кратка сметка – досега пътуване от центъра до Надежда на компаниите, които предпочитам („За едно Евро“ и „Йелоу“) ми излизаше около 4-5 лева. Ако поскъпването стане факт, се очаква да плащам около 10-12 лева.

Няма да стане.

Преди да бъда склонен да плащам по-високи от сегашните суми, които са си буквален пладнешки обир, бих призовал всички пътници да поставим общи условия за ползване пред фирмите и шофьорите. Иначе ще си купя велосипед и с риск да ме премажат на някой светофар ще си го карам вместо да плащам на такси:

1. Искам шофьорите да са облечени прилично и чисто. Костюмът не е задължителен, но миризмата на прокиснало, разголеният тумбак и леко влажният и кървясал поглед на аутсайдер-дегенерат не са ми сред любимите гледки рано сутрин или по кое да е друго време на деня.

2. Искам шофьорите да са учтиви и да ме откарат там, където поискам, безотносително на това колко е далеч. А не да се чувствам като последен идиот и да трябва да им се моля и пазаря, та белким се смилят над мене и ме откарат някъде, при това с убеждението, че ми правят ОГРОМНА услуга. Едно елементарно „Добър ден“, две-три други любезни думички и усмивка са почти достатъчни.

3. Искам да не говорят с мен по време на пътуването, освен ако аз самият не желая. Понякога се чувствам изморен, не искам да обелвам и дума, а някой върло досаден чичка решава, че точно аз съм този, на който иска да си обясни теорията, че всички са педерасти и евалата на бат’ Бойко и как нямал пари да се усмихне, ама любовницата го врънкала да й купи джиесем, а жената опищяла орталъка за ремонта на кухнята и как един тарикат с беемвенце петичка му се изрепчил и нашият го напцувал и оня се скрил, щото смее ли да се закача, той такива колко добре ги знае не е истина, щото едно време и той бил с такива „пирати“ (powered by Milko) по к**ви и как имал проблеми с колата и т.н.

4. Искам да не си подмятат мръсни шегички с колегата по радиото, както и да не се задяват с диспечерката, докато ме возят, да не ръсят простотии и да ме гледат очаквателно колко ще изликувам на гениалната им мисъл, да не пушат в колата, без да ме питат дали ми е удобно, да не надуват Цеца или друга поп-фолк певачка, заварена в отчаян напън да произлезе правилен тон от нея, а да ме попитат дали не искам да сменят музиката. И като им кажа, че искам, да го правят.
 
5.
Искам да поддържат колата си чиста и изправна, а не да влизам в миризлива кочина, която се разпада, като затворя вратата или оставя петна по якето ми. Искам колите им да минават задължителен преглед поне веднъж месечно, за да съм сигурен, че няма да ме претрепят, както за малко не стана на Първа работническа преди половин година.

6. Искам да спазват правилата на движение, дори и това да ми струва малко повече пари. И да не обсъждат „селяните, дето са с пуевенска регистрация, дошли за малко в София и излъскали колата, а не знаят как да карат, д**а сляните мръсни, тяхната мамица нещас’на“.

Истинската причина за исканията на таксиметраджиите не е, че има инфлация (тя всъщност не е ЧАК толкова висока, че да вдигат цените със 150%). Не е и поскъпването на бензина, както казаха някои (те почти всички карат на метан). Не е и във високите лизингови вноски (поне така си мисля, тук може и да не съм прав – надали вноските са им по-високи от тези на лизинга при един нормален човек, а щом като са се хванали да въртят геврека по нощите, явно разчитат на доста по-високо заплащане от средното).

Една от основните причини, според мен, е в трафикът в София. Той стана страхотно забатачен, колите киснат по задръствания с часове, цената за минута престой не е особено висока, а бакшишите не печелят от това, че стоят по задръстванията, защото за тях е по-изгодно бързо да „извозят“ клиента, а след това да прилапат друг. Но страхотният трафик им пречи да изпълняват навреме адресите, клиентите се отказват и по този начин се получава един омагьосан кръг, от което логично потърпевшите са както пътниците, така и такситата. И докато не пуснат метрото с новите спирки няма големи шансове нещата да се оправят поне с една идея. И бакшишите ще продължават да искат увеличение на цените, а хората ще продължават да се оплакват.

Има една единствена такси компания в София, която има кодекс на клиента. Шофьорите й (е, в повечето случаи) не приличат на криминално проявени и се опитват да са поне малко над нивото на останалите. Но има още много да се работи по въпроса.

Поне докато бакшишите не разберат, че хората имат силата да им докажат, че могат да се справят и без тях. И докато самите клиенти не си повярват, че могат да го направят. Как ли? Ами най-грубият начин е, като не се качват три дни на такси. Имаше такива акции преди, при една по-обширна кампания може би ще бъдат още по-успешни.

А и трафикът, до голяма степен генериран от такситата, ще намалее… 

P.S. Обявявам 10 октомври 2007 г. за мой личен ден без таксита.

 

Advertisements

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. абсолютно „ЗА“ съм. повечето са наистина, както ги описваш. мамка му всички сега ще искат увеличение на заплатите, а кой ще се сети, че трябва и качество (което за съжаление важи и за исканията на учителите)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


Entries and коментари feeds.