Отново за околната

октомври 15, 2007 в 6:21 am | Публикувано в Други | Вашият коментар

Дойде и времето на Blog Action Day.Изпитвах подозрения, че ще взема най-срамотно да го забравя, но не стана. И тъй като трябва да напиша нещо за околната, но то да бъде действително сериозно и ангажирано, ще се постарая да споделя моето мнение за някои елементарни неща, от които можем да започнем.

 

Има една приятна кампания – показан някакъв боклучец, фас примерно, и надпис: „Един фас боклук не прави – мислиш ти и още 7 200 000 българи”. На мен лично ми харесва идеята. Защото все пак по улиците има кофи.

 

В Тбилиси вървяхме доста време, докато открием кофи за боклук. Изобщо кофите в грузинската столица не са нещо, което се среща под път и над път. И трябва да си особено настойчив, за да откриеш такава. И все пак беше чисто.

 

А в милата България кофи за боклук бол. И боклуци, които заслужават да отидат в тях, също. Да, ама половината от тях не са в кофите. Защото некои хора с особено мнение по въпроса за замърсяването, свеждащо се до „Ако не е в моята градина, значи не е боклук”, активно съдействат за това да живеем в кочинка.

 

Тази страна мирише. Особено столицата й. Миришат улиците, миришат хората, мирише и цялата политика за справяне с проблема. Преди време миришеше, щото вместо да се хванат и да разрешат проблема с бунищата с твърда ръка, Бойко и онзи мустакатият, дето дори му забравих името, се захванаха да коват рейтинги и ни оставиха да си нюхаме благия аромат на препълнените кофи. С дни. И станахме за смях.

 

Кратък план за справяне с боклуците:

 

1. Да се предприемат мерки за преформатиране на мисленето у хората по отношение на личната хигиена и чистотата на околната среда. И тези меки да не се прилагат на локално равнище, а да бъдат държавна политика. Така че господата, от които това зависи, да запретнат ръкави. Ще бъде трудно и бавно, но в дългосрочен план ще даде резултати. Може да се започне от образователните институции, разбира се когато (и ако) се разберат с учителите за стачките.

 

2. Да се налагат действителни и солени глоби за изхвърляне на боклуци извън предназначените за това места. Наистина да се налагат. И да са с нарастващ размер – т.е. ако те хванат втори път, че кепазиш, да те одрусат по-яко.

 

3. Да се чистят не само големите булеварди, а да се мине и по малките улички, където, обзалагам се, мръсотията е три пъти повече. Да не се чисти само когато папата се сети да придойде. И да се ангажират повече от безработните ни „по-тъмнозелени” съграждани в поддържане на обществената чистота. Та поне да си чистят онова, което сами цапат. Е, поне в една голяма степен, не са само те.

 

4. Хората да започнат да се грижат за личната си хигиена доста по-активно. И да не ползват спрейове, а ролони, примерно. Тук си записвам, че и аз трябва да започна да го правя…

 

5. И да се стараят да не излъчват носопротивни аромати, което ще зависи от прилагането на 4.

 

Малко се отплеснах, май. Но наистина смятам, че дългият скок към качествената промяна зависи от многото малки стъпчици при засилването, така че трябва да се опита. Защото нещата отиват на зле, казват някои хора, особено Ал Гор, който грабна Нобеловата за мир миналата седмица и когото британският съд обвини, че не казва цялата неудобна истина.

Всичко това сега ми изглежда глупаво написано и недобре формулирано. Когато имам достатъчно време, може би ще го поправя…

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.