За сълзите на хората

октомври 20, 2007 в 9:40 am | Публикувано в Неопределени | Вашият коментар

Всяко семейство притежава определено количество сълзи, които трябва да изплаче в рамките на отредените му (един или няколко) човешки животи. И не може да си позволи да изразходва нито повече, нито по-малко сълзи. Затова има такива хора, които са се нагърбили с нелеката задача да плачат често – по няколко пъти на ден. Има обаче и такива, които почти не плачат. И това е, за да се запази онзи баланс, който самият Живот изисква.

Резултат от това изискване за баланс е, че жените плачат по-често. А в мъжките очи, сълзите идват рядко, трудно, за малко и бързо си отиват. Е, с изключение на някои предразположени към хлипеж мъже, които в замяна на това вероятно имат майка или съпруга с достатъчно твърд и несълзлив характер.

Често се питам защо въпреки многобройните случаи, в които ми се е искало да заплача, си налагам някаква възбрана, дори и когато съм сам. И скривам мъката си в недоволно и протестиращо взиране в тавана или в някакъв предмет. Или в склонност да обвинявам сам себе си за неща, които не съм казал или направил, като така се самозаблуждавам, че нямам поводи за плач.

Дали не е заради вече изплаканите от майка ми сълзи, които са изчерпали отреденото количество?

И дали един Потоп всъщност не е предизвикан от мъката человеческа, която се е отприщила от очите на хората под формата на сълзи и е нарушила баланса?

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.