Други, в които обяснява какво е Любовта

октомври 22, 2007 в 6:22 am | Публикувано в Изкуство | има 1 коментар

Любовта е сила тъй могъща,
че над мислите ни надделява,
сила, дето всичко преобръща
и в полза своя слабосттта ни направлява;
тя е крепост недостъпна, упорита
и не ще успеем да я победим,
а когато я подложим на обсада страховита
по-яки са стените нейни от гранита…
И ответната атака надали ще издържим.

Тя е сладост, пълна с рани жеговити,
болка, що във радост се обръща,
тя черна мъка е, но в нежност е обвита,
усилие, с боязън дето е покрито
и ужас, който смелостта ни връща.
Доволство, с грижи тежки оградено
и давеща се във страстта ни слава;
тя вяра е, но по-капризна от вретено,
което се върти в сърцето ни опиянено
и погледа и мислите ни замъглява.

Тя в робство тежко ни продава,
без да виждаме железните окови.
и от свободата ни лишава
и волята ни тъй сломява,
че на затвора си сами градим основи.
Тя е подозрителна, ревнива,
тя е обич искрена, неудържима,
желание, което в нас се скрива,
но знае то кога да се разкрива –
в мига щом зърнем своята любима.

Тя като лудост е превзела
ума ни, и е тъй непостоянна,
че някой път в тъга ни е оплела,
а друг – в ликуване обзела;
и както й харесва ни подмята странно.
Тя пътникът ще кара да копнее
за другата – по нея да линее;
и оставащият зарад нея хич не смее
да покаже, че по своя блян ще крее,
и за него той сълзите ще пилее…

Край

Всички тез неща чудати
истинска любов разкриват.
А измамната любов не е богата
на радост, и дори и във палата
тя предател е, със чувствата лъжливи.

Но как да разберем, че любовта
е изкована с ясни чувства?
В страданието по любимата жена,
което може да сломи мъжа
откриваме любовното изкуство…

Jorge Manrique

Хорхе Манрике е испански благородник, бил се е на страната на Изабела Кастилска, умрял е на 37 години. И е един от най-бележитите поети на чет…пет… на Средновековието (Късното).

Преводът нарочно е малко по-свободен, за да се получат римите…

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Rima XXXVIII

    ¡Los suspiros son aire y van al aire!
    ¡Las lágrimas son agua y van al mar!
    Dime, mujer, cuando el amor se olvida
    ¿sabes tú adónde va?

    Gustavo Adolfo Bécquer


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.