По следите на Дракула

октомври 22, 2007 в 11:10 pm | Публикувано в Други | 3 коментара

 

(Една история за Дракула, вдъхновена от „Хазарски речник“ на Милорад Павич. Старо е и е дълго, така че преди четене, който е гладен – да хапне, който е жаден – да пийне, а който е нетърпелив – да прескочи)

За средновековните люде във Влашко казвали, че са като кучетата си. Те хапели без да лаят, за разлика от турските кучета, които първо лаели, а после хапели. Сръбските песове пък първо хапели, а после лаели. Затова опасно било да замръкваш в румънските гори, че да не попаднеш на глутница бездомни псета, по-опасни от вълци по новолуние…

Влад Цепеш, по прякор Дракула, притежавал десетки изгладнели и освирепели влашки кучета, с които ходел на лов. Казват, че заедно с тях разкъсвал плячката. Въобще за него толкова се е разказвало, особено по онези времена, че вече е трудно да се отдели истината от онова, що хорските глави майсторски сътворявали в самите себе си, придавайки му най-чудни форми и значения. Затова нека тук бъдат простени умишленото преплитане на легендите с историческите свидетелства, както и своеволната бърканица от истина и измислица, която е замесена с най-благонравни намерения, а именно да бъде поднесена по начин, че на уморените четци да им бъде интересно, а не вяло да склонят глава по средата на разказа за кръвожадния Влад ІІІ, владетел на Влашко и Трансилвания. И понеже пътят на пишещият тези редове започна от Букурещ, където според преданията е положен Дракула за вечния си сън, а свърши в родното му място – Сигишоара, Трансилвания, то ще бъде интересно, ако историята започне в обратна посока на пътя – с първите дни на Цепеш, кошмарът на османците и престъпниците, защитник на християнската вяра и рицар от Ордена на Дракона. Но преди това замалко да поспрем при неговия баща – Влад ІІ, за да поставим основите на разказа.

Крал Сигизмунд от Унгария, провъзгласен за Император на Свещената Римска империя, създал в далечната 1410 година таен братски рицарски пакт, наречен Орден на Дракона, който трябвало да укрепи християнството и да се опълчи на османските турци. Влад ІІ, баща на Цепеш и син на Мирча Стария, бил приет в ордена през 1431 г. поради смелостта си в битките срещу заплахата на полумесеца. От същата година знакът с Дракона се появил и по монетите, които Влад ІІ сякъл във Влашко. Така синът на рицаря – Влад ІІІ, понесъл със себе си и името Дракула, сиреч Синът на Дракона. А понеже румънският език бил тежък и оплитал като въже езика на говорещите, като палел главите им, а от усилията на някои им пониквали рога, те решили, че Нечистият ще да има пръст в тази работа и затова оттогава имат една и съща дума за “дракон” и за “дявол”. Така не съвсем случайно младият Влад ІІІ бил прочут и като “Синът на Дявола”.

Дълго време водели войни Влашко и Унгария срещу могъщите османци. Толкова далеч ходели от домовете си двете армии, че после забравяли да се върнат и оставали за дълго по чуждите земи, а жените на войниците раждали деца и ги отглеждали без мъжете си. Подир много години воините се завръщали у дома, но били толкова захабени и променени, че малцина успявали да разпознаят родните си синове и дъщери, които вече ходели по седенки. Затова майките дамгосвали децата си с родовия знак, за да ги разпознаят бащите им след време. А Влад носел огнен дракон – отпечатък от монета под лявата си мишница, за да го познае владетелят на Влашко, като се върне от бран.

Влад ІІІ бил роден през лютата декемврийска зима на 1431 г. в Сигишоара – малка трансилванска крепост, в която баща му живеел в изгнание, след като си навлякъл гнева на унгарския крал Янош Хуняди, задето не подкрепил поредната война срещу турците. Казват, че като се родил, стените на къщата му станали червени, като знак за кръвта, която щял да пролее. След това се опитвали да върнат стария цвят на стените – жълт, но много боя трябвало да изхабят, тъй като тя хващала само на пълна луна. 

Малко се знае за младостта на Влад ІІІ. Имал двама братя – по-големият се казвал Мирча, като дядо си, а по-малкият наричали Раду Красивия. Влад бил по-скоро грозен, ала това не може да се докаже, тъй като роднините му го виждали само в четвъртък, а както се знае, никой не е през всичките седем дни на неделята нито еднакво мъдър, нито еднакво красив. Та може Влад да е бил най-грозен именно в четвъртъците, а пък Раду да е бил най-красив във вторниците, защото тогава го показвали на роднините му. 

През 1444 г. като бил на тринадесет лета, Дракула бил проводен заедно с брат си Раду като заложник в Адрианопол. Преди това той доста добре изучил от един придворен болярин тънкостите в поведението на младите рицари от неговото време и способно въртял меча. Още тогава умело показвал завидните си умения в разнообразни мъчения, които прилагал върху животни, насекоми и всякаква друга гад. Бил тих като стая, а вещите бягали като уплашени от неговия замък. Казват, че погледът му можел да свали летяща птица, а когато сънувал, в гората умирали дървета. По-късно тези умрели дървета бивали отсичани, за да ги използват като колове, на които набивали прегрешилите по волята на Влад ІІІ. Оттам дошло и прозвището му – Цепеш, сиреч Набиващият на кол. И понеже мъртвите дървета пронизвали жива плът, те се напоявали от кръвта на жертвите си, връщали се към живот и по ноктите и зъбите на мъртъвците пониквали листа.

Мнозина паднали от ръката на Дракула – десетки хиляди според едни, стотици хиляди според други свидетелства. Едно е сигурно – Влад обичал да нарежда едни колове в кръг, други поставял в квадрат, а трети подреждал във формата на кръст пред вратите на града, който искал да завземе – така нерядко жителите на обсадения град се предавали доброволно. През 1461 г. Мохамед Завоевателят, дето посипал с огън Константинопол и окъпал в сълзи хиляди ромейски жени, решил да завземе Търговище. Потеглил той начело на огромна армия, но като наближил града го посрещнали зловеща ограда от двайсет хиляди побити на кол турски пленници, които в редица достигали чак до бреговете на Дунав. Погнусен, османският владетел бил отбой и се върнал позорно зад вратите на Свещения град. Оттогава историята помни страховитата гледка край Търговище като “Гората от въздигнатите колове”. И казват, че Влад трябвало да сънува двадесет пълни нощи, за да набави умрели дървета, които да използва за тези турци.

Две години по-рано, в нощта на св. Бартоломей, Влад избил хиляди саксонски търговци и боляри от трансилванския град Брашов, като по този начин не позволил дворцови интриги да заплашат трона му. След тази нощ много хълмове край Брашов останали обезлесени и ветровете си ги поделили като плячка, като Севернякът отнесъл спомените на мъжете, а Южнякът – тези на жените, за да се превърне това място в поле на Забравата. 

Въпреки краткотрайните успехи срещу османците, Дракула не получил желаната помощ от съседа си Матиаш Корвин, син на Янош Хуняди. Веднъж турците нападнали като ято скакалци земите на Влашко и Влад Цепеш бил принуден да избяга при Корвин през един таен трансилвански проход. Унгарският крал веднага го затворил в кралската кула, където влашкият деспот прекарал няколко години като затворник. Там се оженил повторно за една от сестрите на Матиаш и дал живот на двама сина. След това, през 1476 г. Дракула си върнал трона. Оттогава песните разказват, че след двата си принудителни престоя в Адрианопол и в Унгария, както и след битките, в които се включили сръбски наемници, Цепеш започнал да мисли на турски, да лъже на унгарски, да сънува на сърбохърватски падналите дървета и само когато трябвало да убива, използвал родния си влашки език.
Влад Дракула бил убит в една декемврийска битка срещу турците, като някои се кълнат, че това станало в същата зимна нощ, в която се родил. Така Царството на Сенките, което му вдъхнало живот на земята, сега дошло да си го прибере. Някои разказват, че бил покосен от един от собствените си боляри в мига, в който взимал превес над турските войски и бил на път да ги изтласка от бойното поле. Как е умрял обаче не е толкова интересно. По-важното е, че веднага след това османците отрязали главата му, а султанът я набучил на кол пред стените на Константинопол, за да успокои жените и децата, че Влашкият Звяр вече е погинал. Тялото на Дракула било погребано в Снагов, островен манастир близо до Букурещ. 

Въпреки злочестата си смърт и печалната слава, която имал, Влад не бил вкусвал човешка кръв, твърдят онези, на които трябва да се вярва. През 1897 г. обаче, един английски писател, вдъхновен както от балканските легенди за вампири, така и от популярността на Влад Дракула, разказал историята за трансилванския граф с остри кучешки зъби, от които капела червена мъзга. Така румънският деспот бил набеден за единственото нещо, което не е правил през живота си – вампирски гуляй…

Така завършва този разказ. И ако читателят е намерил сили в себе си да дочете края му, ще разбере, че невинаги онуй, що хората говорят, се е случвало, както и че хорското въображение също е способно да твори лъжлива история. История за битки, кръв и удължени зъби…

3 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. баси якото

  2. mnogo interesen razkaz blagodarq za tova

  3. naistina e mnogo interesna tazi istoria.do tozi moment ne sum znaela tezi podrobnosti


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.