За играта на табла

октомври 29, 2007 в 7:33 am | Публикувано в Забавно, Хитро | Вашият коментар
Етикети:

Глава I. Наименование и седалище.

Чл. 1. – Образува се “Съюз на Българскитъ таблоиграчи” със седалище София. 
Клонове: Разград (№1 на градовете и столица на Делиормана), Филибе (столица Румелийска), Кърджали (Трасъ оксиденталъ), Варна (Одесус), (…) Ямбол и Враца (дето гарга не каца) и агентури във всички останали градове и села на царството.
Чл. 2. – Съюзътъ се основава за срокъ отъ 1001 години, следъ което основателите ще се произнесатъ, да продължи ли съществуването си, или да се разтури.

Глава II. Цели на Съюза.

Чл. 3. – Понеже всеки си е баш лудъ, Съюза си е поставилъ за задача да обедини разпръснатите сили на еснафа, да го накара да върви въ кракъ, за да може най-рационално да са използуват безпорните му и обширни познания въ тактиката, стратегията и финансите – въ разрешението на световната криза и безработица, и специално съ “гелята”, както и издигането “занаята” и благосъстоянието на членовете му. Съюзътъ има още за целъ (…), запазването интересите на членовете си, а особено тия на съдържателите на игралните заведения (Бог да ги поживи!) и много други хубави работи, които може да измисли само мозъкътъ на таблоиграча.

Глава III. Управление на Съюза.

Чл. 4. – Законодателната властъ, е в ръцете на Съвета на професорите – по един отъ всяка околия, които се събиратъ всяка година на 3 февруарий въ “Лунаперкъ”, Куру Багларъ, а изпълнителната – въ ръцете на постоянното присъствие, а именно: Коста виришапката, Георги Гуглата, Сойтара, Налилъ Ходжа, Буку Може, Магардичъ Хампарцунъ – и ревизора на всички игри Стойчо Баба тариката.

Глава IV. Членове.

Чл. 5. – Членове на сдружението могатъ да бъдат постоянни жители на нашата планета, без разлика на народност, вяра, полъ и възрастъ, стига да са лапнали добре въдицата.
Чл. 6. – Не може да се приеме за член онзи, който не се е родилъ, а също и тоя, що е умрял, защото на първия не му знаемъ името, а втория доброволно се е записал по тевтера на Апостол Петра или Сатанаила.
Чл. 7. – Младите съмишленици и членове, първоначално трябва да играятъ въ крайните кафенета или домове, най-малко 5 години, следъ корто имъ се дава право да се явяватъ къмъ центровете.
Чл. 8. – Показалите успехи младежи, изпълнили чл. 7, се произвеждатъ калфи, при особенъ церемониялъ отъ професора и 2 майстори, връчва имъ се допломъ.
Чл. 9. – Игралиятъ 20 години табла и то най-малко по 2 пъти на денъ, добива майсторски дипломъ по същия церемониялъ.
Чл. 10. – Майсторъ, който най-малко 5 години е изучавалъ психологията на зарътъ, като и тая на победителя и победения и е проявилъ талантъ въ тая насока по препоръка от 10 майстори, се ръкополага от академията за професоръ въ околията.

Глава V. Общи положения и правила

Чл. 11. – Думата табла е произлезла отъ персийската “тавла”, което значи играло.

Чл. 14. – Табла играе и който знае и който не знае.

Чл. 18. – Aко единъ добъръ играчъ, по нямане на равенъ нему, седне да играе съ по слабъ играчъ, да знае че добриятъ играчъ ше падне (съ 75% вероятност.)
Чл. 19. – Играчътъ, когато играе, а особено когато прави марсъ за нищо на света не трябва да напуща играта, даже да му съобщатъ, че тъща му умира.
Чл. 20. – Добрия играчъ търпи студъ, гладъ, дъждъ, а особено кога прави марсове.

Чл. 23. – Играта се играе до края освенъ когато двама професори се произнесатъ, че съ излишни усилията на останалия назадъ, да “спаси” марса, или да вземе играта. При все това, играта може да продължи до край, ако губещия е отъ село…

Чл. 26. – Играча не бива да греши, да лъже и да краде пулове, защото играта е благородна.
Заб. Това се позволява само на тарикатъ, кога играе съ балама, който не види.
Чл. 27. – Падналиятъ играчъ се нервира и му идва температура. Но това не бива да продължава повече отъ 5 до 17 минути следъ играта.

Чл. 30. – Победниятъ има право да се оплаква отъ “лош заръ” 12 минути.

Чл. 32. – Падналиятъ не бива веднага следъ играта да отива въ къщи, ако не е застраховал живота на жена му и децата му.
Чл. 33. – Жената на играча като види мъжа си сърдитъ, навъсенъ, намръщенъ, трябва да се сети, че е бил битъ на “табла”, та да не го дразни, а да му прави “джилве”.

Чл. 46. – Играй спокойно и безъ страхъ. Не се нервирай като бай Харалампи, защото скоро ще остареешъ. Пъкъ и зарътъ зе заинатява.

Чл. 52. – При взимането на пуловете, дойде ли единъ чифтъ, моли се за другъ.

Чл. 61. – Зарчетата се държатъ въ шепата свободно, да щракатъ; Зарчетата искатъ свобода.
Чл. 62. – Спечеленото кафе се изпива веднага. Ако остане за другия денъ, задължението на бития не е валидно.

Чл. 81. – На Заварените от настоящия уставъ майстори, дипломите се зачитатъ макаръ и придобити по какъвто и да е начинъ.

Чл. 89. – Интелигентни дами могатъ да играятъ, но трябва да знаятъ, че вечерята ще има “хъръмъръ” поради загоряли тенджери.
Чл. 90. – Хубаво се играе край река подъ себела сянка, на рогозка, да има грамофонъ, а “чучулиги да проготовляватъ “ракъмезеси”.

Чл. 98. – При голямъ зоръ играча има право да се чеши безъ да го сърби и да мърда отъ стола си, безъ да го кара някой.

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.