За сълзите на бащата

ноември 7, 2007 в 7:41 am | Публикувано в Други, Неопределени | има 1 коментар

Съседът умря.

Имам къща в малък град, в който съседите се познават отлично. По една случайност преди няколко седмици за уикенда бях там. И тогава пристигна новината.

Три операции за рак на дебелото черво в рамките на две години. Ужасни мъки. Мъж на 47 години, иначе жилав и работлив. И много добър баща на двама сина.

Цялата улица беше попарена. Хората се движеха почти на пръсти, тихо. И дори си говореха шепнешком. Сякаш да не го събудят.

С децата му сме израстнали заедно. Никога не сме били много близки, но когато дълго време живееш близо до някого, се научавате да се уважавате и цените взаимно. И да си помагате, когато е необходимо. С дребни неща, но винаги на място.
Бащата на покойния е мъж суров, сериозен, който рядко показва чувствата си. Когато отидох при него да му изкажа съболезнования, той изведнъж рухна, потопен в черна скръб. Разрида се на рамото ми и каза: „Лошо стана, Ицо, лошо.“ Само това. И ми беше странно и мъчно едновременно.

Тогава разбрах, че у човека най-бавно старее мъката. И че едно от най-лошите неща, които могат да се случат на някого, е да надживее собствените си деца.

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Пред плочите и кръстовете всички сме равни😦


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.