Спомени от Грузия – земята на Бога

ноември 15, 2007 в 9:52 pm | Публикувано в Градът, Приятели, Пътувания | 29 коментара

(За конфликта между Грузия и Русия – тук)

Грузия е от онези страни, за които обикновено човек нищо не знае. Тя се намира “някъде там”, а нещата, които се случват в държавата, обикновено не се излъчват по новините. Свързват я предимно с прословутите грузински тостове и с това, че е бивша съветска република. И ако няма извънредно положение, какъвто е случаят сега, рядко ще чуете новини от там.

Малцина обаче знаят, че Грузия е втората страна в света, приела християнството за своя религия. Там Язон е търсил Златното руно, през нея е минавал Пътят на коприната, азбуката й е около 6 века по-стара от кирилицата и е една от първите страни, в които се произвежда вино. Освен това, оказва се, че е съвсем близо до България – от другата страна на Черно море – до нея по суша може да се стигне за около два дни, а по море – само за денонощие.

Тръгнахме на път в една петъчна вечер с по една раница, виза в паспортите и пълно неведение къде отиваме. Разбира се, търсихме възможно най-изчерпателната информация в Интернет, но се оказа, че или половината страници, свързани с Грузия не работят, или в тях има вече добре известни неща.

Така в ранния неделен следобед се озовахме на границата, между турския град Пософ и грузинския Вале. Поради политическите търкания между Грузия и Русия не бяхме сигурни дали можем да говорим на руски. Граничарите обаче ни успокоиха: “Ние не мразим Русия, не обичаме само руските политици, защото искат да откраднат част от земята ни. Иначе всеки от нас е израснал с този език”.

Ако човек се опита да говори на грузински без предварителна подготовка, е обречен на провал, защото се сблъсква с няколко препятствия. Едното е напълно непознатата азбука, далечна роднина на арамейския (езикът на Иисус, за последно използван от Мел Гибсън в “Страстите Христови”), която няма нито една буквичка, съвпадаща с буквите от кирилицата или латиницата. Второто препятствие е невъзможността да си усучеш езика на фльонга, за да поместиш пет съгласни една до друга (пример – “Мтскхета” – старата грузинска столица, сега приличаща на красиво село). Третата спънка е, че гърлото ти започва да дращи неприятно, когато се опиташ да издаваш характерните за грузинския гърлени звуци, добре смесени с вече познатите съгласни – думичката „кхачапури“, „кинкхали“ и други още ми причиняват световъртеж… Резултатът е твърде мъчително главоболие, което може да се усили ако опиташ сладко-киселите грузински вина, приготвени от над 150 сорта грозде.

Хората в Грузия се гордеят изключително много с родината си, въпреки, че тя се отнася към тях доста немарливо. Мизерията в първия град, който посетихме – Акхалтсикхе – не може да се сравни с условията в един малък български град дори в най тежките години на прехода. Картината не беше по-различна и в Кутайси – вторият по големина град в страната (около 300 хил. жители), където улиците са невероятно мръсни и движейки се по тях с кола, човек разбира истинското значение на думата “лунен пейзаж”. Веднъж заради слабата гравитация при отскачането от седалката на маршрутката при повечето дупки по улицата, и втори път заради невероятните траектории, които прави това най-разпространено средство за придвижване в Грузия. Прибавете към това и пороен майски дъжд и можете бегло да си представите какво беше настроението в нашата групичка, когато пристигнахме в Кутайси. А любезните хазяи, които открихме след дълго търсене около гарата, сипаха около килограм сол в раната на нашето чувство за хумор, като ни осведомиха, че “ток има понякога”, тоалетната е отвън, баня реално няма, но иначе “ей сега ще сгреем вода в една кофа на газената печка, за да се изкъпете в оная барака”.

Но сякаш всичко лошо свърши дотук. Старите Вано и Назико Кухианидзе и техният съсед – полуруснак Рамас Апхадзе успяха да ни накарат бързо да забравим за неприятностите, които ни посрещнаха в Грузия и с типичното за страната гостоприемство наредиха стаканите с малко стипчивото грузинско вино на масата. След това, за да потвърдят слуховете за грузинските тостове, започнаха да ги нижат един след друг: за нашата среща (това винаги е първият тост); за нашите държави; за световния мир; за нашите родители; за рождените дни на братята и сестрите ни… Сякаш бяха забравили, че преживяват с около 25 български лева на месец и че малкото за нас пари, които им платихме за две нощувки, всъщност далеч надхвърлят обичайните им доходи.

Дори в Гърция и Сърбия не бях срещал по-религиозни хора. В Кутайси дълго се чудехме защо местните ни гледат странно и дори ни спираха по улиците, за да се снимат с нас. Оказа се, че в Грузия мъжете просто не носят къси панталони, защото поне два-три пъти на ден посещават църква или манастир, а там подобно облекло е неприемливо. След като на площ почти два пъти по-малка от България има около 5000 религиозни храма, често се налага да пристъпваш прага на някой дом Божи. А ако направиш грешката да носиш по-фриволно облекло, веднага се намира някоя фанатизирана женица, която започва шумно да те клейми пред всички – достатъчно добър стимул за някого да обуе дълги панталони.

Столицата Тбилиси е прекрасен град с живописен, но беден стар квартал, твърде малко за представата ни панелни блокове, невероятни малки улички с елитни заведения и широк главен булевард (“Руставели”), на който всяка сграда през нощта свети като лампа. Имахме късмет и да видим военен парад на 26-ти май, който е грузинският национален празник. Освен това посетихме старите серни бани, които бяха наредени като миризливи яйца близо до хълма с древната крепост, пазеща града преди стотици години. Опитахме от местните пелмени, носещи познатото звучно име “кхинкхали”, а един весел младеж – Зура, ни предостави възможността да опитаме домашно приготвена водка – чача, която беше 62 градуса и две чашки бяха достатъчни да ми поразмекнат коленете. Задължително трябва да се пробва и местния коняк (“Тбилисури” или “Давид Сараджишвили”), на който гордите “картвели” (така наричат себе си грузинците) дължат голяма част от международната си слава. Днес поръчах една бутилка на колегата на Евгений, ако ми я донесе от Тбилиси, има каса бира от мене:)

Освен Кутайси по план трябваше да посетим още Гори (родният град на Йосиф Висарионович Джугашвили, а. к. а. Сталин), старата столица Мтскхета, Тбилиси и манастирът Давит Гареджи, на около 60 км югозападно от столицата, съвсем близо до границата с Азърбайджан. Оказа се, че освен тези места в Грузия има и невероятни планински пейзажи в Кавказ, както и няколко антични и много добре запазени градове, изсечени в скалите (Уплисцикхе и Вардзиа). Така пътуването, което трябваше да трае седмица, се удължи от само себе си и пропуснахме голяма част от планирания маршрут по обратния път в Турция. Но определено си заслужаваше.

И накъдето и да се обърнеш, виждаш кръст, устремен към небето, увенчал покрива на някоя църква. И много хора в църквата, намиращи в религията спасение от ежедневната мисъл за собственото си оцеляване…

Разделихме се с Грузия с чувството, че сме преживели велики неща. А те бяха велики, защото ги породиха срещите с обикновените хора. Хората, които дори и да не видиш повече през живота ти, оставят дълбоки следи в сърцето ти. Коба и отец Герасим от Сурами, малките Нино, Сандро и Георги от Мтскхета, Рамас, Вано и Назико от Кутайси, Зура Куча от Тбилиси – без да съм религиозен, това, което мога да направя за тях сега, е да ги спомена на края на този разказ, за да съм сигурен, че хората в Грузия ще си останат винаги за мене такива, каквито ги видях с очите си – деца на Бога, живеещи на Божия земя.

И накрая не можем да минем без един класически тост:

Тръгнали двама съседи на пазар да продават вино. По пътя седнали да си починат и да похапнат.

Сега да бяхме пийнали и по чашка винце! – въздъхнал единият.

– Да бяхме, ама нали караме виното да го продаваме. Не бива да хабим нито капка – рекъл другият.
Тогава първият поровил из джобовете си, намерил един петак и го подал на съседа си:

Я ми налей винце за едно петаче.

Комшията му налял, след това взел петачето и го върнал на съседа си:

Я сега ти ми налей една чашка.

И така петачето преминавало от джоба на единия в джоба на другия, докато и двата мяха, пълни с вино, не се изпразнили. Двамата съседи легнали да спят и захъркали доволни от търговията.

Да пием за успешните сделки!🙂

29 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. ако пак тръгнеш за грузия ми се обади (: винаги съм искала да отида там

  2. Здравей, много хубав пътепис:-) Може ли да го препубликувам на моя блог (линкът в името ми)? Пиши мейлчета:-)

  3. Страхотно!! И на мен ми се ходи в Грузия.

  4. Изключително слабо,пълно с фактически грешки(Язон,а не Одисей търси Златното руно), неуважение към посетената страна,съмнителна стойност на информацията.

    • i dvamata ste v gre6ka,vsa6tnost choveka si e napisal savsem pravilno,che stava vapros za qzon,a ti neshtastnik takav si prochel neznaino po kakva prichina odisei…

  5. За Язон съм напълно съгласен, грешка от моя страна. За останалото – твое мнение, не мое. Аз разказвам за онова, което съм видял.

  6. Успях да усетя преживяването ви с душата си.Милея за тази страна,защото имах честта и щастието да опозная и обикна хора оттам.Именно тези обикновени хора носят в себе си необикновената нравствена красота.

  7. Бяхме там преди 5 дни- страната е невероятна! Хората са страхотни! Но мисля, че нещата са по-добре в момента, заплатите са по-високи от 25 лева…дай Боже да е така!

  8. Страхотен очерк, просто ми се иска още утре да потегля за там. Чакам следващия пътепис ;-))))

  9. az sam gruzinka i se gordeia proizxoda si v momenta jiveia v balgaria i tolkova mi lipsva rodinata si ne moga da opisha.za shtastie v gruzia veche ima po dobri uslovii i ne mislite,4e vsi4ki jiveiat mizerno prejiviaxme trudni periodi zaradi prezidenta eduard shevardnadze beshe korufcia i xaos.no nie oshte ne sme zagubili dostoinstvoto si.a za kasi pantaloni tova e minalo sega sigerna sam niama da napravi nas pi4etlenie nie sme savremmeni xora a ne staramodni,vse pak vi blagodaria mnogo

  10. обичам грузия и армения още от дете.израснал съм в арменската махала в хасково.на 56 години съм,имам около1000 грузински песни,представям си грузия такава каквато я описвате.

  11. az sum gruzinka do6la sum v Bulgaria 95god.bila sum na 7god.i ne pomnq mnogo,tova koeto pomnq sa samo hobavi ne6ta.i za tova ne bih kazala 4e mi e mnogo mu4no za tam,za6toto sum sviknala v Bulgaria i q imam za moq rodina.az ne sum hodila tam ot 95god.i bih oti6la za okolo mesec da si vidq rodninite.bi mi bilo priatno ako se zapoznaq s Nastia Petrova.Moje da mi pi6e v_kapana@abv.bg

  12. Много добра статия,благодаря на автора зя топли думи с които описва грузинския народ.Грузия и Армения са едни древни християнски държави които винаги са борили срещу османско и персииско нашествие ,но са оцелявали.Скоро ходих до Грузия и бях много приятно изненадана,Грузия вече не е тази мрачна,тъмна страна която беше по време на Шеварднадзе.Този президент които в момента управлява Грузия превърнала нашата страна в осветена ,нагласена,с хубави асфалтирани улици,строят страхотна магистрала до границите,ходих до старата столица Мцхета които се превърнала в една туристическа дестинация.хората в Грузия пак както винаги не са се променили,за тях гостенинът е на първо място и независимо от ужаса които са изживявали от руското нахлуване пак с усмивка те посрещат.Ако някои в България ще реши да посети Грузия, ще остане много очарована както от самата страна така и от гостоприемен народ и както авторът на статията твърди ще ви остане на сердцето ви една незабравима следа за нашата култура.А на автора с удоволствие бих донесла един хубав коняк ако разбира се вече не са му донесли от Грузия.

  13. О, трогнат съм, с удоволствие ще се възползвам да поръчам бутилка „Сараджишвили“, ако е възможно:)

  14. Моля, отговорете ми , необходима ли е виза за пътуване до Грузия?
    А инак пътеписа е чудесен и е написан с любов. Поздравления!

  15. Не, виза не е не е необходима. (Поне миналата година)

  16. Доколкото знам, визите бяха отменени преди две или три години. Но най-добре е да се провери в посолството на Грузия: http://www.mfa.bg/tbilisi/

  17. За панталоните, и от морална гледна точка, но и от здравословна са по-подходящи през лятото.

  18. Грузия и Армения са първите държави, приели християнството за официална религия. Това християнство обаче, е било по-близо до това на апостолите, отколкото днешното там. Все пак Византийската империя е повлияла в религиозно отношение на двете държави.

  19. Да допълня за облеклото. Какво имах предвид?
    Попринцип на църква се ходи с официално облекло от уважение към Бог. Разбира се, всеки човек трябва да се облича според възможностите си, не всеки притежава официален костюм или рокля, но нека като ходи на църква да облича най-доброто облекло, което има.
    Апостол Яков казва, че не бива да се прави разлика в облеклото при ходене на църква, но в библейско отношение все пак не бива да се ходи как да е. Примерно не е добро да се ходи на църква по къси панталони и джапанки и къса пола и потник – това не е плаж все пак. Украшенията също не са угодни в църквата. Бог цени човекът според това какъв е отвътре, а не отвън. Целта на официалното облекло е едно уважение към Бог, а не стремеж за показване. Важно е да не се предизвиква с облеклото. То трябва да е като цяло /не само официалното/ – удобно, чисто, спретнато, скромно, според сезона; но не – неудобно, мръсно, според модата, екстравагантно.
    През лятото става много горещо и човек се принуждава да сложи късите дрехи, но те не трябва да са прекалено къси, не само от морална, но и от здравословна гледна точка.

  20. Лошото на много късите дрехи през лятото е че кожата е предразположена така към болести. Затова е важно материята на дрехите да е проветрива, така ще има възможност за по-дълги дрехи.

  21. Здравейте!
    Завърнах се от Грузия буквално преди един ден.Завинаги ще запазя спомените си за тази страна на контраста.Природата е невероятна- просто не можеш да се нагледаш.За съжаление посетих само столицата и малък близък раьин до нея.Има неща ,които ме изумиха- невероятната чистота, ремонтираните и гладки улици ,по-които нямаше локви след двучасов дъжд.Нямаше хлопащи плочки и фасове по спирките.Главната улижа е страхотна, красива,поддържана.Парковете и градинките-също.Тревата е не повече от два сантиметра.Има страхотно аранжирани цветни алей и прекрасни дървовидни рози и зокуми навсякъде

  22. През 1989 г. бях в Грузия за 10 дена. Имах възможност да разгледам Тбилиси заедно с едно момче и едно момиче грузинци. Момичето беше много красиво. Предстоеше им сватба. Искаха да ми покажат градът през техния поглед. Дори ми предложиха да платят всички сувенири, които купувах за България. Разгледах музеи, изложби, посетих Мцхета, разглеждах църкви и манастири, любувах се на величествени гледки към Кавказ. Не мина без посещение на винзавод в Източна Грузия. Слушах невероятни мъжки хорове, гледах театъра на марионетките. За първи път видях храмове с икони, инкрустирани целите в злато. Могат да се видят християнски кръстове на най-трудно достъпни места. Грузинците са весел и корав народ. Приличат си с българите.

  23. Бил съм в Грузия през далечната 1988,преди събитията около Нагорни Карабах и точно заради тези събития престоя ни в Тбилиси се удължи на пет дни.Това беше изумително преживяване,за което мога да разказвам с часове ,все едно че е било вчера .Над града има етнографски комплекс представящ жилища и бит от цяла Грузия/нещо като нашия Етър/.Мцхета наистина е заспало градче,но каква мистика струи от всяка руина там…По пътя Тбилиси -Мцхета се отклонихме в планината за дани покажат уникален манастир където се е съхранявал Светият кръст,а Нционалния музей съхранява толкова много и изящни съкровища.А за разкошните хора с които имахме контакт просто не намирам думи,наистина разбрах какво значи гостоприемство.И сега

  24. се вълнувам и препоръчвам на всеки които има възможност да види тази древна страна

  25. Здравейте !! Решил съм и аз да пътувам до Грузия,струва ми се интересна дестинация и самата държава е също дтса интересна с богата история.До тук всичко е прекрасно,далечни планове си правя през лятото искам да заминавам,но имам един въпрос и той е: може ли да се стигне през Черно Море от България до Грузия директно ?

    • Зависи къде живеете, но от Бургас е най-удобно да се пътува през Истанбул със самолет за Тбилиси. Може с кола да Истанбул и от там от летище Сабиха Гьокчен с flyPegasus.com. Бургас – Истанбул 60лв и Истанбул-Тбилиси 150 Евро. От София може да лети и през Киев, Варшава, Виена и др. От Тбилиси до Батуми с микробус е 20 лари (16лв) – 5 часа, а със самолет 40 евро в една посока 30 мин:-) Самолетите обикновенно пристигат рано сутринта. Такси до центъра около 10-20 лари, а с автобус 0.50 лари, ама след 6 часа. Тбилиси е една огромна строителна площадка, ама с мярка. Имат хотели Хилтън, Радисън, Мариот -2 бр., Шератон и т,н,, а Батуми, по-малък град от Бургас има Шератон, Радисън от 07.2011 и в момета се строи Хилтън. За пример преди 2 години нпмаше нито един хостел в Батуми!
      Всеки нормален човек трябва поне веднъж да посети тази богословена страна.

  26. Здравейте, Богомил. Имаше кораб от Варна до Поти, но това беше преди години. Най-добре е да се обадите на пристанищата във Варна и Бургас и да питате.

  27. Зависи къде живеете, но от Бургас е най-удобно да се пътува през Истанбул със самолет за Тбилиси. Може с кола да Истанбул и от там от летище Сабиха Гьокчен с flyPegasus.com. Бургас – Истанбул 60лв и Истанбул-Тбилиси 150 Евро. От София може да лети и през Киев, Варшава, Виена и др. От Тбилиси до Батуми с микробус е 20 лари (16лв) – 5 часа, а със самолет 40 евро в една посока 30 мин:-) Самолетите обикновенно пристигат рано сутринта. Такси до центъра около 10-20 лари, а с автобус 0.50 лари, ама след 6 часа. Тбилиси е една огромна строителна площадка, ама с мярка. Имат хотели Хилтън, Радисън, Мариот -2 бр., Шератон и т,н,, а Батуми, по-малък град от Бургас има Шератон, Радисън от 07.2011 и в момета се строи Хилтън. За пример преди 2 години нпмаше нито един хостел в Батуми!
    Всеки нормален човек трябва поне веднъж да посети тази богословенnа страна.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.