За липсата на въображение или за ползата от четенето

декември 16, 2007 в 10:03 am | Публикувано в Злободневни, Книги | 14 коментара

Нещо старо: 

Съвсем нормално е човек да не е чел някаква книга, на Орхан Памук, да кажем. Или на Умберто Еко. Или на Чехов, ако щете. В това море от литература никога няма да смогнем.

За повечето хора е някак ненормално обаче да не си чел Дан Браун.

Е, аз не съм го чел. По ред причини, но не те са важните.

Аз знам, че Дан Браун съществува. Знам и какво е написал. Но още знам, че Орхан Памук взе нобелова награда за литература, че Дан Браун за това може само да мечтае, както и че зверски много е преписвал от Еко (откъде знам, ще ме попитате, след като не съм го чел – ами във филма за шифъра на Леонардо все едно препрочитах избрани фрагменти от „Махалото на Фуко).

Проблемът в случая обаче съвсем не е кой какво знае и какво е чел. Проблемът е много по-огромен и е пряк резултат от обвързаността на литературния живот със съвсем други области на живота. И в историческото наследство, разбира се (Дюркейм казваше, че без история нищо не става в опитите за подреждане на света и май си е прав). И примерът с образованието е показателен. 

Някой беше казал: „Страшни времена настанаха – всеки пише, никой не чете“. И сега е така. Повечето хора, особено младите като нас, с години не са хващали книга, а тези, които са го правили, обикновено се задоволяват с блудкаво-сантиментален роман – представител на „колпортажната“ (нова дума!) литература – с неособено изискан вкус. А лично според мен четенето на стойностни книги е от голямо значение за развиване на въображението. А то е необходимо, за да не стигнем дотам, че например всяка крайбрежна улица да се казва…“Крайбрежна“; за да не публикуват някои хора блогове от рода на „Жие какжо мислите за живота“ или „Не ви ли кефи този и този сериал“); за да не им се сърдят други хора; за да можем поне да си структурираме мислите – най-малкото заради тези неща си струва да се чете книжка.

Шестиците по български на изпитите за гимназиите тази година са много повече, двойките по-малко, тупат се в гърдите от МОН. А това не е, защото децата са по-умни. Дори напротив – според мен положението аха и ще бъде съвсем изтървано, като гледам какво пишат петокласниците… Тестовете обаче се оказаха по-лесни за децата. В това нямаше да има нищо лошо, ако не бяха оакали системата за оценяване така, че за да имаш двойка, трябва да си с коефициент на интелигентност на микс между неособено схватлива медуза и изключително тъпа кокошка – е и такива имаше… Добре – децата не искат да зубрят – така е. Децата искат да им бъде интересно. Ами направете го такова, но не подхранвайте илюзията, че за една година нещата ще се оправят и образованието ще процъфтява. Нашето образование има нужда от ТОТАЛНА промяна. И едната стъпка към тази промяна е да се покаже на децата, че и в книгите има нещо полезно – и то по такъв начин, че да им е интересно.

В развитите държави имат страхотни методи за стимулиране на мисленето, даже в последния брой на „Капитал“ имаше интервю с един човек, който се е захванал с въвеждането на нов тип обучение по математика, който твърди, че детето запомня само онова, което наистина е разбрал добре. Похвално – да си внесем тогава повече такива методи. Ама скъпо било. А не е ли по-скъпо след години да се редим пак на опашки с купонна система, защото ни управляват неподготвените хора? И министърът на културата да пише „Збогом…“, а после да се оправдава, че бил разстроен. Разстроен грънци – и той не е внимавал в час и има нужда да седне с петокласниците да си поопресни грамотността…

И понеже това цяла сага стана, да завърша. Четенето развива самостоятелно мислене. Отделя Човека от Тълпата. „Ако в тълпата Лорда в теб опазиш…“ и прочее, каза г-н Киплинг. Кара човек да си отстоява мнението и да търси информация, прави от човека Добре Информиран Гражданин. А дълг на добре информирания гражданин е да не оставя човека от улицата (Шютц го беше написал така) да направлява живота му.

Защото си е негов. И защото иска да живее добре. И спокойно. Е, в повечето случаи.

14 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Много си прав, но едно нещо ти убягва. Наскоро четох една детска книжка „Емил и детективите“, издадена преди много години и изпаднах във възторг от това какви красиви думи бяха използвани там и как учат децата чрез четене. Миналата седмица ми подариха пак една детска книжка, издадена от едно от най-големите детски издателства в момента. Уверявам те, че дори голям човек като нас би останал оскатен езиково след прочита на такава книга. Никакво спазване на българския словоред при превода, пълен член наръсен навсякъде – за всеки случай! Не знам въз основа на какво преводача у редактора на тази книга са взели и един лев. Разбира се идеята на автора остава също толкова ценна колкото и при блестящ превод, но не разчитай, че дете на 10 ще обогати речника си или ще заучи граматични правила четейки😦 Мъка, мъка.

  2. Съгласна. Но не е лесно да обясниш четенето на хора, които не четат. А смисълът е да обясниш на такива. Ето опити на обясня на ученици в един от блоговете ми: http://c00ledge.wordpress.com/category/reading/

  3. Харесва ми гледната ти точка.
    Тъжното е, че всъщност няма един хубав, прегледен списък с книги, които е хубаво да се прочетат от всеки. Просто, за да се създаде някаква основа на културата. Защото както виждаме – оставени на свободен избор – нещата не вървят на добре. Ок, може да е глупаво да има готов списък – като едно време в училище летния списък с книги, но е НЕЩО, за разлика то сегашното нищо.
    Имам един познат – 3д художник. Наскоро си говорехме, точно по темата, за книгите, които всеки трябва да прочете.
    Ти кои би препоръчала като „задължителни книги“?😉

  4. Eneya🙂 Въпреки, че няма такъв списък , аз имах щастието да случа на учителка в гимназията, която ни го направи. Някои от книгите присъстваха и в задължителната учебна програма, но тя не ни каза „Тези ги четете сега!“, а „Това са книги, които всеки трябва да прочете поне веднъж в живота си…просто ако започнете сега ще имате повече време🙂 “

    Имам нужда от малко време да потърся целият списък, защото ако аз почна да ги изреждам 100% ще пропусна нещо, но като го намеря- ще ти го пратя на мейлчето🙂

  5. […] уж, творчество by Eneya на декември 17th, 2007 В блогът на Христо попаднах на една хубава тема. Че днес литературата, […]

  6. Четенето е търсене на отговори за света. За да четеш, трябва да си готов да накараш парчетата истина в ума ти да замълчат и да се отвориш за чуждите истини. Днес повече отвсякога мислим, че знаем предостатъчно за всичко, а всъщност сме се докоснали до толкова мъничка част от познанието! Аз продължавам да задавам нови и нови въпроси и да търся отговори, мнозина правят същото, но за други това е излишна загуба на ресурси – техният свят е подреден и ясен. Докато има хора, които не спират да си задават въпроса „защо?“, ще има четящи, а след това… само Бог знае.

  7. > Но още знам, че Орхан Памук взе нобелова награда за литература, че Дан Браун за това може само да мечтае,
    > както и че зверски много е преписвал от Еко (откъде знам, ще ме попитате, след като не съм го чел – ами във
    > филма за шифъра на Леонардо все едно препрочитах избрани фрагменти от “Махалото на Фуко).

    Все едно сме си плюли в устата🙂
    Поздравления за хубавия блог!

  8. А сега аз искам да задам един некоректен въпрос. Защо книгата на Дан Браун примерно да не развива въображението а други книги да го правят?

    Мисля, че оценките/съчиненията на кандидат-гимназистите тук нямат общо. Дори си протичоречиш – ако целта е да покажем на децата, че книгите са интересни, то (мой въпрос към теб) има ли разлика коч книга ще им дадем, на Дан Браун или Умберто Еко? Защото критерият „интересност“ май е по-висок при Дан Браун.

    Хари Потър от колпортажната литература ли е?

  9. Не знам, никога не съм чел „Хари Потър“. Е, опитах да чета първата, де, но се отказах. Не ми хареса просто.

    Проблемът, обаче, не е кой какво е чел, както вече казах. Просто правя сравнение между Браун и Памук по мои си, лични критерии. Познай кой печели.

    А оценките на гимназистите имат общо, определено. И са пряк резултат от четенето. Мога да се обзаложа, че повечето четене повишава степента на грамотност. А за никого не е тайна, че гимназистите не четат особено много. И за това ще патим след време, когато тези хора ще трябва да бутат държавата напред.

  10. Аз също предпочитам Еко, разбира се, и съм напълно съгласна, че един от големите проблеми на пред-гимназистите и след това е малкото четене. Но има ли проблем да ги накараме да четат използвайки за целта Хари Потър, при положение, че тях това ги интересува? Или дори Дан Браун? Мислата ми беше, с какво е по-долу Хари Потър например за тази цел?

    Иначе наблщдавам, че още по-голям проблем на кандидат-гимназистите и всички в тази възраст е неумението да пишат (да се изразяват чрез писане). За съжаление нито класиката, която четат в училище, нито начинът, по който тя се дискутира в клас не ги учи да се изразяват, нито да мислят със собствената си глава. А въображението, самостоятелното мислене, индивидуалността се формира от това, тоест, изразяването/мисленето/дискусията е необходимо продължение на четенето и не може без него.

  11. Искам само да кажа, че срещу „Хари Потър“ има твърде много предразсъдъци. Аз съм фанатичен фен и не ме срам да си призная, че съм на 25; образована съм (и не само на хартия), имам сравнително добра читателска култура и се осмелявам да твърдя, че имам някакви литературни познания. „Хари Потър“ е написана с огромен размах на въображението, който прониква и в най-малките детайли, като напр. имената на героите; и без да ръси моралистки фрази и заръки от всяка страница, дори без да се усеща какъвто и да било догматичен тон, историята е кодирала прекрасни послания, които според мен няма начин да не достигнат до съзнанието на което и да е дете, което би я прочело. Така че съм с две ръце за нея.

    Апо темата – и аз не съм чела Дан Браун.

  12. Ще добавя едно парче в мозайката. Не е достатъчно дадена книга да е от тези, които „всеки трябва да прочете“. Много важно е кой я чете и в кой момент го прави. Има различни хора, които в различни етапи от живота си биха реагирали различно на една и съща книга. Така че има и елемент на случайност в това да попаднеш на хубава книга. Което е хубаво…
    А по въпроса защо Дан Браун не става (чел съм „Шестото клеймо“ и ме разочарова)- мисля, че темата е дълга, но аз бих търсил причините в мотивацията на писателя.
    Между другото, познавам и по-зрели от мен хора (аз съм на 32), които също харесват Хари Потър.

  13. Eneya, бих те помолил да ми пратиш списъка и на мен, мейл-адресът ми е spirited@abv.bg🙂

    Благодаря

  14. @xalexanderx : За съжаление не намерих списъка😦 По памет мога да цитирам само класическите романи на Запдно Европейската литература (Дядо Горио, Бел Ами, Граф Монте Кристо и т.н.) , плюс Едно на Ричард Бах… и дотук.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.