За прехода между две години

януари 5, 2008 в 10:45 pm | Публикувано в Градът, Забавно, Приятели, Пътувания, Хитро | Вашият коментар

Истанбул е една от столиците на света. Без съмнение. 14 милиона население по официални данни, около 20 милиона по неофициални, градът е дълъг над 170 км и в него можете да видите наистина всичко. Истанбул е град на контрастите. И може би най-интересният град, в който съм бил. Вече четири пъти. И пак ще отида, определено.

За да стигнете до там ви е необходим само валиден международен паспорт и 70 лв. за автобусен билет (в двете посоки). Ако направите като нас и резервирате хотел малко по-рано, нощувката в Султанахмет, което си е баш (хубава турска дума) в историческия център на града, в един неособено чист, но все пак приличен хотел, ще ви струва около 40 лв. А ако успеете да откриете и някой ентусиаст от Hospitality Club, може да ви излезе и без пари.

Ние бяхме 9 души, заредили фотоапаратите и готови за подвизи. Е, промяната в климата помогна на някои да се доразболеят, но като теглим чертата, положителните моменти бяха повече. Посетихме Топкапъ, Синята джамия, направихме разходка с лодка по Босфора, ходихме до Таксим, Капалъ чарши (където имало общо 120 тона злато – впечатляващо, нали), Пазара на подправките, българската желязна черкова „Св. Стефан“, а някои стигнаха дори и до Долмабахче. Спазарихме новогодишната вечеря за по 50 евра на човек (за пазаренето – в следващия пост), накупихме локуми и пишманиета за две казарми, открихме място в Султанахмет, където доволно да сърбаме ябълков чай и да „пием“ титюн от наргиле (между другото добавих много полезни трикове към арсенала си за боравене с наргиле, особено по отношение на въглените), сприятелихме се с де що имаше сервитьори (Синан, Дормуш, Ибрахим и дори шефа на ресторанта – Фатих) и проведохме поредния експеримент относно попивателната способност на черните ни дробове:)

Аз се изявих като Дядо Мраз (Коледа вече беше минала) за целия ресторант, Биляна скри шапката на доста бездарната кючекиня, която бяха домъкнали, за да ни забавлява (и го правеше с огромно нежелание), а Весела не спря да се фука с новия си фотоапарат. Да се похваля, вече и аз съм реален собственик на един красавец – EOS 350D, кхе-кхе-кхе… вчера ми го донесоха от Щатско:)

С две думи – изкарахме чудесно. Препоръчвам подобно нещо на всички, на които им е писнало да висят по апартаментни купони или да плащат луди куверти за разни банални кръчми. Необходимо е само да имате мерак (друга мноого хубава турска дума… всъчност, нали е турска?) за пазарене и все някой да е ходил в Истанбул, за да се ориентирате по-бързо в обстановката.

И ЧНГ на всички:) 

P.S. Незаменим помощник за евентуалното ви пътуване където и да било в Турция е този сайт.

Вашият коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.