След „Sweeney Todd“

февруари 13, 2008 в 10:02 am | Публикувано в Изкуство, Филми, Muzik | 2 коментара

Още преди да изгледам филма знаех, че е труден за преглъщане. Особено за някои хора, които не са свикнали с мисълта, че един мюзикъл може да бъде толкова кървав.

„Sweeney Todd“ прелива от кръв. Там тя е издигната като върховна ценност и единствено издържаната в ноктюрно визия се опитва да се наложи над нея, но само понякога успява. А кръвта се лее от гърлата на бедните и наивни хорица, отишли да поокастрят брадите си при сребърните бръсначи на бившия Бенджамин Баркър. Който изпитва невероятно удоволствие от това. Защото девизът му е: „Never forget. Never forgive.“

Както някои от вас вече знаят, аз много харесвам филмите на Тим Бъртън. След „Едуарт ножиците“, „Кошмари преди Коледа“ и „Голяма риба“ и този филм-мюзикъл се нареди сред любимите ми. Не само защото музиката е интересна, а най-вече заради стилните диалози, които се изговарят. Особено този, при който Джони Деп и Хелена Бонъм Картър (между другото по-добра от нея за тази роля надали може да се намери) обсъждат хората, минаващи по улицата, като преценяват кой какъв вкус би придал на пайовете с месо. А след това започва касапницата, при която бръсначите се обагрят с „рубини от кръв“. 

 Който отива да гледа „Суини Тод“ трябва да е предупреден за три неща: че количеството кръв може да му дойде в повече; че самите убийства не са особено зверски, а по-скоро гротескни (каквито са и някои персонажи, да не казвам всички…) и единствено бликащата от гърлата на жертвите кръв може да постресна малко по-претръпналите на убийства зрители; че зад булото на тази гротескна визия се крие доста добра оценка на времето, за което се разказва.

Приятно гледане на онези, които обичат нестандартните филми:) 

2 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Кино-изкуството отива в много негативна посока. Как може да сравниш изброените филми на г-н Бъртън с „касапницата за която съм чувал и нямам желание да гледам. То всичко започна от Тарнтино и айде останлите си помислиха, че е модерно…
    (Мое мнение, с което не искам да обидя уважаваният от мен Христо Радичев).

  2. Касапницата тук не е самоцел, а елемент от лондонска градска легенда. Както казах, филмът е гротесков, самите убийства също:) Затова не бих го сравнил с Тарантино, защото имам чувството, че при него насилието е умишлено търсено…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.