За четенето на книги…

февруари 18, 2008 в 5:42 pm | Публикувано в Злободневни, Изкуство, Интернет, Книги | 12 коментара

Днес в медийното пространство излязоха резултатите от едно изследване, което направихме със „Синовейт“ в края на миналата година. Ставаше въпрос за това колко се чете в България, както и какви други навици служат като „заместители“ на четенето на книги при запълване на свободното време.

Резултатите не ме изненадаха – около 56% от народонаселението не купува книги. Повечето хора предпочитат списания или телевизия. В повечето коментари, които прочетох, като аргумент се наблягаше на това колко били поскъпнали книгите. И как хората мислели как да се нахранят първо, а чак след това каква книга да прочетат. Което си е съвсем така, но с някои уточнения.

Първо, никой не казва, че хората трябва да купуват книги редовно. Нещо повече, никой не казва, че трябва да купуват книги изобщо. Но вече знаете какво е мнението ми за нечетенето на книги. Или за четенето на глупави книги, което май е по-лошият вариант.

Освен това, има и библиотеки. Някъде четох, че тази година библиотеките имат отпуснати около 8 милиона лева за да закупят книги по тяхно желание. Разбира се, за малките библиотеки ще останат само трохите, което е тъжно, но все по някоя нова книжка ще успеят да заредят… Та хората, които нямат пари за книги (а те съвсем не са малко), вместо да търсят оправдание в немотията, могат спокойно да посетят най-близката библиотека и да си изберат нещичко.

От друга страна, в интернет също се публикуват книги. Дори в България има проект „Gutenberg“ (съвсем не съм сигурен дали така се изписва), както и много подобни инициативи за дигитализиране на печатните издания. Хората, ползващи интернет, спокойно могат да си теглят книжки от там. И да ги четат… което се оказва доста по-трудно.

Аз лично чета много избирателно. Гледам да избягвам колпортажна литература, за да ми остане време поне за класическите книги или стойностните нови романи. Които съвсем не са малко, между другото. И като човек, който се опитва да бъде сред активно четящите мога спокойно да заявя, че добрата книга се познава от първите 50-ина страници. Не е ли успяла да ме „зариби“ дотогава, я зарязвам. За добро или за лошо.

Замислих се дали би имала успех книжарница, в която се предлагат само утвърдени книги. Не говоря за разните му там романи, станали известни по една или друга политическа причина (книгите на Орхан Памук например са обвинявани в това, въпреки че аз смятам „Сняг“ за шедьовър), а за вече класически творби на отдавна починали писатели (и поети, разбира се), за чиято стойност е трудно да се спори. И май такава книжарница бързо ще фалира…

Намирам проблемът с четенето за изключително многопластов и оплетен, с множество версии за това защо не се чете толкова в днешно време, като тези версии от определена гледна точка са все верни (липса на средства, повече и разнообразни други занимания, активен социален живот, много работа, мързел и др.). Но съм твърдо зад идеята, че изборът да четеш или не е чисто личен избор и независимо от ангажираността си, човек, който е решил да отделя макар и малко време за това, ще го прави. И дори и да няма парички за книга, ще намери начин (библиотеки, познати, родители, дори и сергийките за стари, прашасали книги, измежду които обаче често можете да откриете чудесни творби) да си набавя четива.

И все още у мен се таи крехката надежда, че лесно смилаемите списания, вестници и телевизионни предавания (пълни с излишна и в повечето случаи негативна информация) все пак няма да заличат напълно хубавата книга…

12 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. хм, „по-лесно“ е наистина ключова дума за обобщение на постинга ти.
    най-тъпото за мен знаеш ли какво е (и за най-голямо съжаление не важи само за книгите и четенето) – че ценните неща винаги стават жертва на обстоятелствата и на тъпите детайли (работа, умора, проекти,… какво ли не). И накрая се оказва че сами губим нещо, заради друго нещо, което изобщо не ни харесва, но някак си сме пристрастени към него.

  2. как да няма пари за книги вееее
    ей-ся се връщам с том на Клавел за петарка от кашонарите, а томът е над 400 страници
    пък „Цар Плъх“ беше 3 кинта или там, нали помниш?
    Лятос пък си намерих сборник на бр. Стругацки, в който имаше и „Почивка край пътя“ – разцвилих се от кеф направо на място, а струваше 3 (!) кинта БГ валута.
    за книги винаги ще има
    скъпи са тия от рода „ХТМЛ за келеши“ (или тъй някак бяха) или разни други такива маркетингови капани от, например, МакГрау-Хил и сходните им компании, дето се опитват да ти продават нещо, на което и сам можеш да се обучиш
    Мани ги дегенератите от Бантустана. То да четеш не е като да слушаш Азис, да кльоцаш Кънтър Страйк, или да се гъзариш с новия си ГеСеЕм – цел в живота и повод за завист на другите от стадото. Или пък да получаваш помощи от държавата, щото си нароил сюрия сополиви келемета, с които заедно просите по улицата и говорите развален български език (и обикновено будите желание да ви светнат някой камък по чутурите или асоциации със сапун, Аушвиц и др.)
    Но пък на другаря Сергей, агата Доган, агента Гоце и цялата там долна сган слабото четене идеално им отърва, нали се сеш’ защо?
    И понеже днес Е денят, честита годишнина от смъртта на Левски. И от признаването от страна на милата ни родина на основаната върху заграбена суверенна територия махмудска „държава“ Косово в същия тоя ден.

  3. Интересно ми е какви са съотношенията на четящите към нечетящите в други страни. Тоест – тенденцията не е ли по-скоро глобална, а не локална.

    По въпроса за книжарница за ценна литература – мисля, че това е добра идея. С такава книжарница не могат да се печелят пари, но пък би могла да се крепи горе-долу с помощ на малкото хора, които биха си купили такива книги.
    И с подкрепа на новобогаташ, който иска да се фука, че подкрепя културата🙂 Ако има такива новобогаташи.

    За четящите на немсли давам тук и връзка към проекта „Гутенберг“ на немски, там могат да се открие ценна класическа литература:

    http://gutenberg.spiegel.de/?id=19&autor=Goethe,%20%20Johann%20Wolfgang%20von&autor_vorname=%20Johann%20Wolfgang%20von&autor_nachname=Goethe

    Konx Ompax,хубав пост!🙂

  4. Не мисля, че българите са били кой знае колко по-четящ народ преди демокрацията, примерно. Доста хора си купуваха книги, понеже ги използваха за декорация. И тогава си падаха по-пикантни неща – колежки на майка ми, учителки, четяха ксерокопирани апокрифни розови романи. Тя самата едва ли е прочела повече от 50 книги за над 60 годишния си живот.
    Мисля, че най-четящият човек от моята фамилия беше селската ми баба, завършила не повече от 4 клас. Беше всеядна и през нея минаваше всичко, което чичо ми купуваше, понеже просто купуваше всякакви поредици – от „Галактика“ през „Световна класика“, през томовете на Шекспир и т.н.
    Изтънчената ми градска баба четеше непрекъснато, но цял живот препрочиташе едно и също, понеже явно не й се даваха пари за книги. Не ходеше и на библиотека. Май знаеше домашната си библиотека наизуст.
    Та още тогава имаше хора, които не притежаваха никакви книги.
    Не може да се разбере със сигурност колко са чели. Вчера прочетох в блога на моя ученичка, че е открила книга на Айрис Мърдок в библиотеката на баба си, а бабата си спомнила, че някога ей така ти пробутвали с хубавите книги лоши – тя даже не била чувала за тая Айрис, не подозирала, че има книга от нея🙂
    Беше снобско да имаш книги, така че ги купуваха и хора, които не ги четат. Други пък не знаеха, че е снобско и не купуваха. Книгите бяха евтини … ако въпросът тогава опираше до нова дограма/телефон/ботуши, не знам дали изборът щеше да падне върху книгите – те просто бяха достъпна стока – и като наличност, и като цена.
    Извинете за логореята🙂

  5. Сигурен съм, че това изследване не дава реална представа за състоянието на нещата. Защото първата ми книга излезе през 1989 година в тираж от 50 000 екземпляра! Разграби се и се наложи да я допечатат- още 50 000 екземпляра!

    Последната ми книга излезе преди година, а тиражът беше… 1000 екземпляра. Моите издатели от ИК „Труд“ са ми казвали, че в наши дни и Майкъл Крайтън не може да продаде повече от 3500 екземпляра в България.
    Ето го май точния брой на четящите хора у нас.

    А бедността е едно много удобно алиби. Бедни сме, затова не четем, не ходим на театър и пр. Никак, ама никак не са бедни БЪЛГАРИТЕ. Бедни у нас са циганите, които винаги ще си бъдат бедни.

    А Българите кътат цели 27 милиарда във влогове, притежават недвижима собственост за стотици хиляди евро имат по 2- 3 коли и пр.

    Ама че са изпростяха и оскотяха през последните 10- 15 години е направо ОЧЕВАДНО. За чалга и кръчми имат пари, а за книги нямат! Хайде, холан!

  6. […] Този спомен и последвалите идеи са по повод на един пост в блога на konxompax. […]

  7. […] Ompax  е засегнал една интересна тема в поста За четенето на книги…, за забравените алтернативи на новата книга – […]

  8. Да ама в провинцията няма книги в кашони, даже обикновено няма и книги. Под „книжарница“ се разбира „място за канцеларски материали“. А картата за библиотеката миналата година ми струваше 3.50, а сега е 4.80лв. Предполагам, че така ще съберат парички за нови книги, но няма лошо. Стана ми много тъжно, когато в моя град библиотекарките решиха да спрат абонамента за сп. „Родна реч“, щото нямало средства, а го четяли малко хора.

  9. Преди няколко месеца имаше някакви проекти на министерството на културата, чрез които библиотеките можеха да се снабдят с книги на стойност до 10 хиляди лева. Не знам колко от тях за научили за тая възможност и са си направили труда да кандидатстват. Аз разбрах благодарение на мой познат американец, който ровил из нета да намери възможности за финансиране на училищни библиотеки. Да, ама училищната библиотекарка не прояви интерес …

  10. колпортажна литература :))

  11. Все по-малко се чете и това е факт. Но това е следствие по-скоро от новите възможности, които получаваме. Животът е по-забързан, по-уморителен, по-напрегнат. Хората са по-забързани, по-уморени, по-напрегнати. По-лесно е да гледаш телевизия, отколкото да си напрягаш очите да четат късно вечер след работа. Аз виждам, че дори баща ми, който е изключително начетен човек, с извинение „книжен плъх“, вече не купува книги. Рядко чете и тези, които аз купувам. Но гледа филми и слуша музика, защото физически е по-лесно.

    От друга страна, младите хора не знаем какво е книга и ми се е случвало да ми кажат, че съм „луда“, задето чета книга без да ми трябва за лекциите, например.

    Някой спомена и библиотеките. Тъжно, но в много градове няма такива. Реален пример е, че в град Монтана едва в края на 2007 откриха библиотека или може би беше училищна библиотека?! Няма значение, не наясякъде има достъп до книгите. Въпросът е дали, ако имаше, тя нямаше да събират прах, както е в София?

  12. Дам факт е , че народа затъпява и ще продължава да затъпява , докато не се осъзнаят хората , че не може само да се забавляват ( за тииновете става въпрос ).Трябва да се четат книги , да се ходи на даскало (не да стават професори , а да имат няква обща култура поне) . От много време си общувам с връстници и забелявам , че единствените теми които подхващат са коли,жени и дискотека ..мене си ми е много по-комфортно да си лафя с някой чичка на 40-50 … поне ще науча нещо от диалога ни.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.