За красивите и не чак толкова красивите столици

март 11, 2008 в 11:11 pm | Публикувано в Градът, Забавно, Пътувания | има 1 коментар

Понеже сега съм в Прага, докато обикалях насам-натам в единствената ми малко по-свободна вечер (разбира се, в търсене на малък и уютен ресторант, какъвто открих), ми хрумна, че мога да се опитам да разкажа как (не) ми се понравиха различните столици, в които съм бил.

За сравнение, разбира се, и дума не може да става, тъй като да сравняваш Рим с Подгорица например си е чисто безумие… Но пък според мен си струва ако посетиш някоя страна, да видиш що за стока е столицата. Нещо, което не успях да направя само в Гърция и Турция, но пък Истанбул си е по-столица от около 90% от столиците по света…

И така, ето какво ми направи впечатление в различните главни градове. Подкарвам ги по абсолютно случаен принцип:

Виена е изключително красив град – в това няма да убеждавам никого. Красотата й обаче ми беше някак студена, каквото беше и времето. Ужасно подреден град, всичко е по разписание, музеите са си музеи, пътищата – пътища, хората – австрийци:) С други думи – не успя да ме изненада, но поне се убедих, че в някои случаи стереотипизираните представи за определено място наистина сработват. Шонбрун е изключително красив дворец, но аз се влюбих най-вече в неговия малък музей на колесниците. Това беше най-ценното от посещението ми във Виена.

Скопие е град, който се разглежда точно за два часа. Няма какво толкова да се гледа, ще рече. Имат едно кале там, една стара част на града, боцнали са някаква катедрала, която прилича повече на космически кораб, и това е. Там най-много се впечатлих от кръчмата „Маршала“ – отдавна съм казал, че такава в София не съм виждал, а концепцията си е много тарикатска – страшно много хора биха одобрили соц интериора и дизайна на менютата. А кухнята е …мммм… пръстите си да оближеш… Особено в хубава компания от весели македонци и бугари. Та Скопие го помня предимно гастрономически.

Букурещ и Белград някак много ми напомнят на София. Е, сърбите си имат Калемегдан, строят сега храм, дето уж ще е по-голям от Невски, но като цяло духът на града си е близък събрат на милата ни столица. Мамалигарите пък се гордеят с двореца на Чаушеску (сега парламент-и-какво-ли-още-не), който буквално ме зашемети, но пък освен него имат и приказен музей на старите къщи в един парк, който горещо препоръчвам. Съжалявам само, че не успях да отида до Снагов, та да зърна предполагаемия гроб на Дракула, на когото както вече знаете, съм горещ почитател.

Тбилиси беше най-голямата изненада. Очаквах някакъв западнал соц градец, но особено централната част на грузинската столица е изключително красива. Широк булевард „Руставели“; горда крепост, свъсила се над града, за да го пази; красиви и миришещи на развалени яйца серни бани (което не означава, че хората отиват там, за да сер… така, де, сещате се…) и невероятна уличка с килими бяха най-запомнящите се неща там.

На 4 години съм бил в Берлин, но нищо не помня освен една желирана торта, така че това не го броим.

На 8 години бях в Одеса – макар че и тя не е столица на Украйна, от нея си спомням повече неща. Особено операта (гледахме „Трубадур“), която е много красива сграда, и морковите с различен вкус, които продаваха на пазара. А, да, и онази „Волга“, в която като се возехме с нашите, хората ни гледаха все едно сме руски дворяни:)

Варшава също си струва да се види, но там няма нищо старо – градът е бил напълно разрушен май през 1945 г. и след това възстановен пак напълно, но това не е успяло да върне съвсем ретро атмосферата. Усеща се някак, че онова, което виждаш, не е от време оно…

Рим наистина е вечният град. Струва си да се види в цялото му многообразие от древни и не чак толкова древни шедьоври. Там „Св. Петър“ във Ватикана ме накара да се почувствам като най-нищожния микроб (както между другото Църквата навремето е карала да се чувстват всички с постройки като „Щефансдом“, „Св. Петър“, „Нотр Дам“ и прочее).

Будапеща съм я виждал три пъти и все още не мога да кажа какво ме впечатлява най-вече там. Май са рибарските бастиони и Парламента, но и въженият мост, и остров Маргит, и Двореца в Буда, и влакчето, което те качва на високото пак там, все са хубави места. Но и някак студени. Но като цяло е мноого хубав град.

Прага.

Прага си е Прага. Златна Прага. Тук буквално всяка къща може да разкаже много. Определено е най-красивата столица, в която съм бил. Централната част е такава, че няма как да не хахнеш като я видиш за първи път… Безсмислено е да описвам всички места, които ми харесват в чешката столица, защото май единственото, което НЕ ми харесва, са хилядите туристи, които се тълпят като мухи около по-известните паметници на културата и архитектурата, щракат като полудели и си говорят на вавилонски.

Но пък бирата е велика! Пиша тези редове тествайки една нова за мене марка – Velkopopovicky Kozel. Никак не е лоша, макар и горчивината да не е силно изразена. Като гледам в сайта, хората най-много харесват „тъмната страна“ на Козела (60%), но все още не съм я виждал нея, а и не си падам по тъмна бира особено много. За мен лидер в Чехия си остава Pilsner Urquell (даже на картата от стаята ми в хотела (а той се води елитен) пише: „In the begining there were two words: „Pilsner Urquell“:)) и малко след нея – „Gambrinus“ (мързи ме да давам линк).

Отклоних се. Следва Подгорица. Която поне по времето, когато аз бях там (2006 г.) беше ама мноого зле. Общо взето, освен една хубава статуя на Пушкин и едни поп-арт архитектурни писъци от типа „Вълци ръфат разкаяла се богомолка“ друго не успя да ми грабне вниманието. За разлика от останалите места в Черна гора (Острог, Жабляк, Будва, Котор и разбира се, Херцег Нови), които са едни от любимите ми. Така че ако ви трябва съвет от мен – като ходите в Монтенегро спокойно можете да пропуснете столицата за сметка на други по-интересни места.

И както казваше бабката в една страхотна реклама: „Това е“. Гърция и Турция не бяха включени, защото Истанбул и Солун не са столиците. Иначе Истанбул ми е най-любимият град, ако това питате.

P.S. Ливърпул тъкмо наказаха Интер, с което светът стана още по-красиво място:) До скоро писане – отивам да допия бирата в екстаз:)

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Много хубава статия, но имам един въпрос свързан с това къде точно се намира статуята на А.С.Пушкин, ако може да ме упътите с име на улица или някои друг близък обект! Благодаря ви много!🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.