За типовете магазини

април 9, 2008 в 4:46 pm | Публикувано в Маркетинг, Retail | има 1 коментар

Нещо, което е доста старо, но скоро ще го актуализирам. Беше включено в първия вътрешен нюзлетър на „Билла“, за което хората любезно ми се обадиха и помолиха да използват материала. Той дава кратка информация за това каква е разликата между различните типове магазини. И как някои магазини, водени от солидна доза мегаломания, пльосват върху фасадите си надпис „ХИПЕРМАРКЕТ“, без да знаят за какво говорят.

В своите публични изяви прекалено много автори, а и собственици на магазини, не правят разграничение между хипермаркет и супермаркет (например „Мега Марина“ в Пловдив). А това все пак е важно…
Не претендирам за изчерпателност на дефинициите – ако някой може да внесе допълнителна яснота или да ме коригира, ако съм написал нещо невярно, моля нека го направи тук. Обещавам да обсъдя всички корекции, които ще помогнат за по-доброто разбиране и за по-точното отразяване на действителността на нашия пазар, като посоча и „виновника“ за тези корекции. Ще се опитам долните дефиниции да не бъдат прекалено суховати и трудносмилаеми, затова ги представям в по-достъпен вид. Разбира се, в повечето случаи в реалния живот типовете магазини не са така ясно определени, възможно е да има отклонения от зададените тук характеристики.
А сега – към темата:

Накратко – типът на един магазин, в който се предлагат хранителни стоки, се определя от няколко важни фактора: 1) търговска площ; 2) брой каси; 3) асортимент; 4) целева група клиенти и т.н.

В България към днешна дата имаме няколко основни типа магазини:

Малки квартални магазини – разположени са в оживени жилищни квартали, имат търговска площ под 20 кв. м., разполагат с една каса (в краен случай – две). Предлагат относително малък брой продукти, предимно такива от първа необходимост. Рядко в тях можете да намерите повече от две-три марки кисело мляко или паста за зъби например. Целевата им група клиенти са предимно хора, които искат да си купят нещо набързо и не им се разкарва до по-отдалечените големи магазини. Тези хора се обслужват от продавач зад щанд.
Напоследък малките квартални магазини често се бъркат с т.нар. convenience stores (или „удобни магазини“), но има разлика, която ще изясня скоро.

Мини маркети (на английски в доста изследвания се използва и „superette“) – пак са близо до потребителя, в сърцето на квартала, но имат по-голяма търговска площ. Предимно на самообслужване и с по-разнообразен асортимент. Разполагат с до 4 каси. Като пример мога да посоча „Магазинъ „345“.

Супермаркети – разполагат с много голяма търговска площ (обикновено над 1000 кв. м. и докъм 3500 кв. м.), 4-15 каси и голям паркинг за автомобилите на клиентите. Много широк асортимент от стоки, предимно хранителни. Типични представители са „Билла“ и „Пикадили“, въпреки че австрийската верига се доближава като характеристики (в някои магазини) до хипермаркетите.

Хипермаркети – най-големи като търговска площ (над 3000 кв.м.), обикновено са разположени в покрайнините на града (именно поради огромната им площ). Таргет група са им „мобилните“ потребители, пазаруващи големи количества за по-голям период от време, ползващи автомобил. Имат много голям паркинг за автомобили на клиентите. Често разполагат и с над 15 каси. Огромен брой артикули (над 30 000). Голям дял имат нехранителните стоки (често над 40, а понякога и над 50%). Засега единственият чист като тип хипермаркет в България е „ХИТ“ с двата магазина в столицата. Скоро и „Карфур“ ще отворят първите си магазини в страната.

Дискаунтъри – те се делят на два основни типа – хард и софт дискаунтъри (и това ще бъде разгледано в отделна тема – ето, че започнаха да се роят). В България „Кауфланд“ е типичен софт дискаунтър. Голяма площ на магазина, голям брой на т.нар. private labels (или собствени марки на веригата магазини, които се продават само в рамките на собствените й търговски обекти). Шокови ценови намаления на ключови продукти, към които потребителите са особено чувствителни (например плодове или пък основни хранителни продукти). Софт дискаунтър в чист вид все още нямаме в България, въпреки че някои такива вериги в момента купуват земи и строят магазините си, но все още не са ги отворили.

Кеш & Кери – типичен и единствен представител засега е „МЕТРО“. Тези магазини работят предимно с професионалисти – ресторанти, заведения, хотели и т.н. Продават основно на едро, продуктите са на стекове (т.нар. МЕТРО единици), площта на магазините им е огромна, надвишава дори тази на хипермаркетите. Голям дял имат нехранителните продукти. Изискване към клиентите на „МЕТРО“ е да притежават клиентска карта, която се издава само срещу документ за регистрирана и действаща фирма. С други думи един обикновен човек не може да напазарува в Кеш&Кери магазин, освен ако не вземе клиентска карта от някой познат. Тези клиентски карти позволяват на компанията да следи какви потребители (като тип фирма) какво пазаруват и по този начин да оптимизира клиентската си политика.

Това е съвсем накратко. Ще добавя и нови теми, в новата категория „Retail“, където ще се спра поотделно на всеки един от споменатите типове и ще разгледам тяхната история на българския пазар. Надявам се първата малко нетипична за това място тема да е поднесла интересна и полезна информация и най-важното – да Ви накара да очаквате следващата:) Ще прехвърля тук всички неща, които преди време написах в RetailBG – не, че са много, но все пак може да се окажат полезни за някого.

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Кеш анд Кери трябва да има повече такива магазини в България


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.