Любими книги

ноември 13, 2008 в 12:52 pm | Публикувано в Злободневни, Книги | 2 коментара
Етикети: , ,

От БНТ започнаха поредната инициатива по западен образец – Голямото четене. Не знам дали това ще помогне да се увеличи броят на четящите българи, но със сигурност ще даде хляб на гладните за сензации „специалисти“, които ще започнат (и вече започнаха) да бълват празнодумия по която медия им предостави трибуна. На мен лично ми настръхва малкото останала по главата коса, когато чуя, че някой бил избран за „Най-“ в каквато и да било категория (книга, българин, мъж, жена и т.н.). Киркегор навремето е казал, че няма нищо по-смешно от абсолютното в света на относителното, за което го подкрепям напълно. „Най-“ може да бъде само субективно.

И понеже любимите ми книги са не една или две, реших да споделя една много малка част от тях, защото според мен критерият за „най-“ трябва да се търси на отделни нива при всяка отделна книга. Затова всички книги са „най-„, дори и тази, която може да се нарече „най-тъпата“, разбира се, отново субективно:

„На изток от Рая“ (Джон Стайнбек) – най-добре показваща калейдоскопа на човешките чувства;

„Хазарски речник“ (Милорад Павич) – най-добре показваща сложните отношения между половете;

„Властелинът на пръстените“ (Джон Роналд Руел Толкин) – най-доброто фентъзи, колосално въображение;

„Сто години самота“ (Габриел Гарсия Маркес) – най-грабващата книга; най-странната книга;

„Любов по време на холера“ (пак Маркес) – най-дългото чакане за Любовта, описано в роман;

„Баудолино“ (Умберто Еко) – най-изобличаващата религиозните заблуди по най-забавния начин;

„Синухе Египтянина“ (Мика Валтари) – най-добре разказващата за превратностите в един единствен човешки живот;

„Сняг“ (Орхан Памук) – най-самотната книга;

„Приключенията на Том Сойер/ Хъкълбери Фин“ (Марк Твен) и „Емил от Льонеберя“ (Астрид Линдгрен) – най-детските книги;

„Дон Кихот“ (Мигел де Сервантес) – най-трагичната книга за лудостта;

„Под Игото“ (Иван Вазов) – най-българската за мен книга от най-добрия български автор;

„Винету“ (Карл Май) – книга на най-любимия ми автор в детството;

и други.

2 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Любими книги от детството (понеже и ти си включил такава): „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ и „Шампионите ги бият в събота“.

    А за зрялата възраст просто изсипвам цялото творчество на Ървин Уелш и Чък Паланюк. И „Майстора и Маргарита“.

    Много съм впечатлен, че знаеш всички имена на Толкин. Зубрач 🙂

  2. Чък е великан – „Боен Клуб“ е един от любимите ми филми:) Жалко е, че тиражът на книгата в България вече е изчерпан…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.