Вечно недоволният гражданин

януари 16, 2009 в 10:08 am | Публикувано в Градът, Злободневни | 3 коментара

Дали трябва да бъдем винаги недоволни?

От положението, в което се намира държавата; от отношението на останалите; от маршрутките; от задръстванията; от мазните шофьори на таксита (в София, в Търново например е съвсем различно); от поскъпването на всичко, освен на бензина и газа (все се чудя кога ще започнат да го пишат с главна буква); от студа; от енергийната криза; от Путин; от Украйна; от съседа, дето миналата година ме наводни; от съседите, дето са недоволни, че миналата година аз ги наводних; от майстора вкъщи, дето ми изкриви плочките; от намръщената касиерка в магазина; от банката, която всеки месец ме точи, щото воден от изконния български навик всеки да си има дом и да казва „Това е МОЕ“, се изкуших и аз да дръпна някой лев кредит; от световната криза; от нереалните цени на пазара…

Абе, от всичко.

Вечно недоволният гражданин трябва да е недоволен от начина, по който управляват държавата му, просто защото винаги може да се иска още. Задължение на политиците, избрани от този гражданин, е да си скъсват дирника от работа, за да заслужат привилегиите, които този гражданин им е дал. Да променят нещата там, където нещо не работи. Да укрепват нещата там, където нещо функционира добре. Да работят. Когато политиците не работят, народът трябва да ги уволни. Мирно. По един или друг начин.

Вечно недоволният гражданин трябва да гласува, за да може след това да търси отговорност от онези, които е избрал, вместо да обяснява наляво и надясно, че видите ли, нямало смисъл.

Вечно недоволният гражданин търси промяна. Това беше една от основните причини Барак Хюсеин Обама да стане президент.

Но вечно недоволният гражданин не трябва да е недоволен от нещата, които му се случват в ежедневието, защото с бездействието си и той е виновен за това. Трябва да се бори неуморно за промяната на тези неща. Трябва да отказва да се вози в миризливо такси с полуразсъблечен шофьор, който е надул някаква музикална какофония и се опитва да го „мине“ с цената на километър; да си ремонтира водопровода преди да е наводнил съседите отдолу; да иска същото от съседите отгоре; да си търси правата като потребител; да наказва всеки опит да се отнасят с него като с пън; да не се качва в маршрутка, когато не може да седне в нея; да не купува от магазин, в който не го обслужват добре; да не дава незаслужени бакшиши.

В едно идеално общество вечно недоволните граждани са мнозинство.

Дълг на всеки вечно недоволен гражданин е да не позволява на вечно мрънкащите и нищо-не-правещи граждани, както и на мързеливите, подиграващи се с него политици да определят посоката на неговия живот.  

Вечно недоволният гражданин не съществува, но всеки може да се опита да се доближи до него. Понякога успешно, понякога не.

3 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Христо, благодаря за този пост, отдавна чакам да прочета интелигентна интерпретация на случващото се последните дни… и до сега все не намирах.

  2. Благодаря, Зорница, радвам се, че все пак има хора, на които написаното им харесва:)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.