Колко е важно да бъдеш грамотен или „Терабайти, информация“

март 19, 2009 в 9:24 am | Публикувано в Други, Забавно, Изкуство | има 1 коментар

Със съкращения от блога на Борислав – началото на негова бъдеща книга. Добавил съм един линк и съм удебелил едно от ключовите места:

Така ще стане възможно изпращането на терабайти, информация.

По този начин – със запетая между думите „терабайти” и „информация” – беше оформил изречението един студент. Когато му казах, че изречението може да се прочете и като

Така ще стане възможно изпращането на терабайти и информация

той ме погледна учудено и ми каза: „Е че к’во му е?” От което заключих, че момъкът не знае значението на думата „терабайт”. Когато го осветлих, че „терабайт” е следващото във възходящ ред след „гигабайт”, тогава той загря, че е сътворил с неуместната си запетая голяма глупост, обявявявайки по този начин, че „терабайт” и „информация” са синоними.

„И това от една запетайка!” – възкликна той.

Да, да – само от една запетайка го улових, че не знае значението на един актуален термин.

Друг студент беше оформил изречението

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни, Полша, Унгария и Чехия

по следния начин:

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни (Полша, Унгария и Чехия).

Попитах го: „Колко имаш по география в училище?”

Студентът реши, че преподавателят му полудява или че най-малкото е загубил чувството си за ориентация, защото ми отвърна: „Ама нали сме в час по български?!? К’во общо има географията тука?!?”

Ехидно (позволих си все пак да бъде ехиден) го уведомих, че с въпросното пунктуационно оформяне на изречението прекроява европейската карта по-жестоко от Наполеон и Хитлер, взети заедно, като обявява три страни от Централна Европа за скандинавски държави.

„Айде, бе!” – усъмни се той. Казах му, че в скоби обикновено се поставят уточнения и всеки средно грамотен читател ще разбере оформеното от него изречение така:

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни, които са Полша, Унгария и Чехия.

Разговорът завърши класически: „Д’е…а и скобите, д’е…а!” ( Х.Р. –🙂 )

Мдам, такива ми ти работи. Е…ането не оправя работата. А съответстващото на смисъла използване на препинателните знаци.

Обикновено ги смятаме за някаква отживелица, за досадна подробност. Разсъждаваме така, както е разсъждавал знаменитият сръбски писател Бранислав Нушич в своята „Автобиография”:

…толкова повече ни измъчваха разните знаци, които, изглежда, са измислени, за да направят още по-голяма бъркотия. Точки, запетаи, въпросителни, удивителни и още цяла грамада разни знаци, които нещастният ученик трябваше да знае къде да постави, без задължението да ги поставя и по-късно в живота.

Ама той е написал това, защото хумористично описва абсурдите на родната си образователна система и на обучението по роден език, в частност.

Отсъждаме, че запетайките са измислени само заради това учителите по български език и литература да не пишат пълни шестици на иначе умните си ученици: „Ама нали, ако допуснем пунктуационна грешка, смислът не се променя?” – възкликва често ощетеният ученик.

Променя се, както виждаме.

Не винаги, но никога не е изключено една пунктуационна грешка да издаде, че с нещо не сме наясно, като това нещо на пръв поглед няма нищо общо с езика.

Обикновено като се заговори за тези неща, се дава примерът „Да се помилва не, да се обеси”. Иде ми да обеся тези, които го дават, защото той е изкуствен, изобщо не звучи на български и това още повече разколебава обикновения потребител на препинателни знаци в смислеността на тяхната употреба. А примерът всъщност е руски и на руски звучи смислено:

Казнить нельзя помиловать

Което може да се прочете както като

Казнить, нельзя помиловать

така и като

Казнить нельзя, помиловать

(…)

Кои са препинателните знаци?

Различаваме две групи препинателни знаци:

Знаци, които се използват в края на изречението.

Знаци, които се използват вътре в изречението.

Знаците за край на изречението изпълняват в текста точно същата задача, каквато изпълняват знаците, използвани само вътре в изречението. Затова наричаме знаците от първата група „препинателни знаци за оформяне на (вътре)текстовата пунктуация” или „(вътре)текстови препинателни знаци”. Знаците от втората група ги наричаме „препинтелни знаци за оформяне на (вътре)изреченската пунктуация” или „(вътре)изреченски препинателни знаци”.

Текстовите препинателни знаци са точката [.], удивителната [!], въпросителната [?] и многоточието […] Ако ви харесва, вторият и третият препинателен знак можете да ги наричате „удивителен знак”, „въпросителен знак”. Обаче имайте предвид, че след думите „точка” и „многоточие” не върви да се добави думата „знак”. Можем обаче да да се отдадем на словотворчество и да изобретим „точков знак” и многоточков знак”. Как ви се харесват тези неологизми?

Изреченските препинателни знаци са запетаята [,], точката и запетаята [;], тирето [ – ], кръглите скоби [()], двоеточието [:] и многоточието [..]

Общо девет знака, които понякога създават главоломни проблеми. Не слагам в този списък кавичките, защото те, заедно с апострофа, ударението, горните запетаи и т.н. образуват друга група на графичните знаци.

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Може би е редно да се спомене, че има няколко вида тирета, но това е висш пилотаж в пунктуацията.😉


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.