Игра на дама

април 16, 2009 в 9:24 am | Публикувано в Забавно, Изкуство, Книги | Вашият коментар

„Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу – Земята.“

(Хулио Кортасар)

Със сигурност една от най-странните книги, които съм чел… Страшно ме впечатли играта, в която читателят е включен. Наподобява „Хазарски речник“ на Милорад Павич.

За мишките (и малко за хората)

април 15, 2009 в 12:28 pm | Публикувано в Градът, Злободневни | 5 Коментари

Белег на цивилизованост било да се произвежда огромно количество боклук, каза някой титан на научно-приложната мисъл миналата седмица в онова, което имаме навик да наричаме „публично пространство“. Да се произвежда, да, но и да се извозва този боклук, предлагат други.

Бойко Пенчев има интересен коментар в „Дневник“ по темата, за онези, които се интересуват.

Но да си поговорим за мишките.

Мишките са същества необичайни. Обичат боклука. Невъзможно е да си мишка и да не си затънал до гуша в л…, ъъъ, така де, боклуци. Даже Рататуй, онзи симпатичен мишок със завидни кулинарни умения, излезе от мишето гето, където себеподобните му хапваха боклуци.

От всичко това следва, че мишките би трябвало да са изключително щастливи от нивото на цивилизация, с което се кичим понастоящем в София, а вероятно и в други по-големи градове. Колкото повече боклуци, толкова повече ядене. Пей сърце! Те мишките са си свикнали с боклука. Ние също. И затова се стараем да произведем колкото може повече от него.

Мишките обичат Б. Б. Обичат също и С. С., защото чисти столицата от празни кофи за боклук.

Б. Б. си мисли, че мишките са свикнали с боклука, даже им харесва. Май и С. С. мисли така.

Но и двамата грешат.

Един ден мишките ще се откажат от боклуците, ще ги съберат, ще ги складират в двора на кмета и на премиера, и ще ги оставят само двамата да им се радват. До шия.

Идва царството на мишките!

Будапеща: пътеводител 2

април 8, 2009 в 11:19 pm | Публикувано в Градът, Пътувания | 3 Коментари

Будапеща е място, където човек може да хапне супа от портокали. Има доста мръсни улици, а колите се карат бързо, но внимателно. Задръстванията са големи. За разлика от българските таксиметрови шофьори, унгарските обикновено са облечени съвсем прилично и се държат учтиво с пътниците.

Има многобройни галерии и места на „високата култура“, както и западнали индустриални обекти, покрити с графити и гнилоч. Град на контрасти. В края на града, като пътувате от летището към центъра, вдясно можете да откриете чудесен квартал с еднофамилни къщи, пред които са засадени красиви дървета. По това време на годината цветовете им силно напомнят за изискан двубагрен килим.

Хората тук пазаруват с форинти, но си плащат парното по цени в евро. Това е лошо.

Дюрчани вече не е на власт, което трябва да е сигнал и за Станишев, също социалист. Това е хубаво.

Нов премиер-министър все още няма, но един съименник на Флаш Гордън се готви за властта. Дали това е хубаво или лошо, никой не знае.

Будапеща е красив град, но Прага ми харесва повече…

« Предишна страницаСледваща страница »


Entries and коментари feeds.