За избора на папа

юни 2, 2009 в 3:51 pm | Публикувано в Други | има 1 коментар
Етикети: , , ,

Вчера гледах „Ангели и демони“. Не, че съм фен на Дан Браун, но филмът определено ми хареса. Разбира се, с изключение на два-три невъзможни епизода, но това го пишем към необходимия фантасмагоричен инвентар, с който даден филм успява да пробие.

По-интересното беше, че във филма се показва как се избира нов папа. И се сетих за една много стара статия във в-к „Сега“, която описваше процедурата. Изнамерих я и я пускам тук, с малки корекции и съкращения от моя страна:

През първите векове на християнството епископите, включително и папите, се избират на общи събори на духовенството и вярващите. В условията на широка импровизация, характерна за всеки такъв събор, споровете често траят твърде дълго. Едва през 1059 г. папа Николай II със своята була „In nomine domini“ („В името на Бога„) постановява, че право на избор имат само кардиналите. И тази ограничителна мярка обаче не е в състояние да охлади страстите и да направи изборите по-краткотрайни.

Решителната промяна идва след смъртта на папа Климент IV (Гуидо Фулкони) през 1268 г., когато кардиналите се събират в епископския дворец в град Витербо (северно от Рим) да определят неговия приемник. Разделени на „френска“ и „италианска“ партия, в продължение на почти три години те не могат да направят своя избор. Тогава възмутените жители на града пробиват покрива на двореца, затварят събралите се под ключ (на латински „cum clavis„, откъдето идва и думата „конклав“) и ги заплашват, че ще ги държат така, докато не се споразумеят. Заплахата дава резултат и на 1 септември 1271 г. кардиналите спират своя избор на италианеца Теобалдо Висконти. И тъй като той нямал дори свещенически сан, а бил само дякон, наложило се отначало да бъде ръкоположен за свещеник, преди да заеме папския престол под името Григорий Х.

Поучен от станалото във Витербо, новият папа издава през 1274 г. булата „Ubi periculum“ („Където е опасността“), с която определя строги правила на изборния процес. През следващите векове те претърпяват някои изменения, а в сегашния им вид са окончателно установени в 1975 г. от Павел VI (Джовани Батиста Монтини).

От края на ХV век изборът на папа се прави в знаменитата Сикстинска капела във Ватикана. Наречена е така по името на папа Сикст IV (Франческо дела Ровере), по чиято инициатива тя е построена специално за тържествени церемонии и конклави. Капелата е открита през 1483 г. , а основните стенописи в нея са дело на великия Микеланджело, но има също творби на Ботичели, Перуджино, Гирландайо и други големи италиански художници. Размерите на помещението – дължина 40 м, ширина 14 м и височина 20 – позволяват на кардиналите да заседават в него с всички удобства.

Титлата „кардинал“ се появява към края на I век при папа Еварист (97-105 г.). Тъй като по това време християнството в Рим значително се разраства, той разделя града на епархии и поверява ръководството им на възрастни свещеници, наречени кардинали (от латинската дума „cardo“ – опора, стълб). Удостояването с кардиналски сан става лично от папата. В продължение на векове мнозинство в кардиналската колегия имат италианците и това е главната причина от същата националност да са 204 от общо 264 папи. Сега нейният състав е значително променен, но все пак превес имат европейците и американците.

В избора на папа могат да участват само кардинали, ненавършили 80 години, но не повече от 120 души. Конклавът се председателства от декана на кардиналската колегия, наричан камарленго (или шамбелан), и задачата му се свежда само в избора на нов папа, без да разглежда никакви други въпроси. Няма писано правило, налагащо папата да бъде избран измежду кардиналите. Той може дори да не е свещенослужител. Така например Йоан ХIV (1024 – 1032 г.), избран след смъртта на неговия брат Бенедикт VIII, бил светско лице.

Extra Omnes

На конклава всеки кардинал може да вземе със себе си двама помощници – един клирик и един мирянин, а също лекар и санитари, ако се нуждае от медицински грижи. Освен това в капелата присъстват и няколко десетки души помощен персонал – готвачи, сервитьори и др. Когато всички участници вече са се събрали, камарленгото обхожда помещението с възгласа „Extra omnes“ („Излишните да напуснат„). След това външните врати се зазиждат и се охраняват отвън до приключване на конклава, като с помощта на специално устройство („ruota“ – „колело“) вътре се внасят само храна и медикаменти. За да бъде осигурена пълна изолация на кардиналите от чужди влияния, те не могат да получават вестници и списания, нито да държат при себе си радиоапарати, радиопредаватели, телевизори, фото- и кинокамери, магнетофони и друга подобна апаратура.

Изборът

Всеки ден се гласува два пъти – сутрин и следобед, като за избора на папа се изисква мнозинство от две трети от гласовете на участниците в конклава. При 10 безрезултатни вота кардиналите се съвещават и решават как да продължат по-нататък: по същия начин, с приемане на обикновено мнозинство (т.е. повече от половината) или с провеждане на балотаж между двамата кандидати с най-много гласове. След всяко преброяване бюлетините се изгарят в печка в присъствието на всички кардинали. За събралото се на площад „Свети Петър“ множество, очакващо резултата, появата на черен дим от комина на капелата е знак, че вотът е бил неуспешен, докато белият известява, че е избран нов папа. За да се постигне желаният ефект, към бюлетините се добавят гранули от специални химикали. В миналото за тази цел били използвани влажна или суха слама.

След успешния вот камарленгото съобщава на кардиналите фамилията на избрания и задава на последния въпрос: „Acceptasne electionem de te canonice factum in Summum Pontificem?“ („Съгласен ли си с твоето избиране на длъжността Върховен Понтифик?“) Благоприличието изисква избраникът покорно да каже, че се чувства недостоен за високата чест и че желае да се откаже. Подобна скромност обаче следва да се проявява с мярка и при повторното запитване да се отговори утвърдително. Поне досега в историята на конклавите не е отбелязан нито един отказ.

Получил съгласието на избрания, камарленгото му задава следващия ритуален въпрос: „Quo nomine vis vocari?“ („Какво име желаеш да носиш?). Новият папа може да си избере всякакво име, но през последните столетия се е наложил обичаят да се вземат вече използвани имена. По негласно правило само името на Апостол Петър не бива да се повтаря.

Традицията с преименуването води началото си от далечната 533 г., когато за папа бил избран римлянинът Меркурий. Той силно се притеснявал от факта, че ще трябва да оглави западното християнство, носейки име на римско езическо божество. Затова решил да се преименува на Йоан. И тъй като преди него вече имало друг папа със същото име, новият избраник станал Йоан Втори.

По-нататък ритуалът продължава с обличане на избраника в папски одежди и така наречената адорация, т.е. поклонението на кардиналите. Всеки от тях пристъпва към новия папа, коленичи и му целува ръка – по-точно казано, целува надянатия от него пръстен с изображение на риба, която е символ на първите християни. После всички излизат на балкона на катедралата „Свети Петър“ и камарленгото обявява на събралия се народ: „Nuntio vobis gaudium magnum – habemus Papam!“ („Съобщавам ви славна новина – имаме папа!„). След като е вече представен, избраният папа произнася пастирското си послание „Urbi et orbe“ („До града и света„). Няколко дни по-късно се извършва и официалната коронация (consacrazione) в катедралата „Свети Петър“, с която се поставя началото на новия понтификат.

И още малко информация за понтифиците назад във времето:

Най-младият папа е Бенедикт IX. Когато го избират през 1032 г., той е само на 12 години, а други източници сочат 18. Любопитно е, че е избиран три пъти, като първите два негови понтификата са прекъснати насилствено, а при третия се отказва доброволно, но пак под натиск. На обратния полюс е Адриан I, който при избирането си в 772 г. е на 80 години.

Сред папите най-често се среща името Йоан – 25 пъти. 16 папи се наричат Григорий, а 15 – Бенедикт. Следват тези с име Климент – 14, Инокентий и Лъв – 13 и др. Имената на 43 папи не се повтарят. Съставни имена носят сегашният понтифик Йоан-Павел Втори (Карол Войтила) и неговият предшественик Йоан-Павел I (Албино Лучани).

Йоан-Павел II е 264-ият папа, ако за първи се приеме Апостол Петър. От досегашните папи 204 са били италианци, 19 – французи, 14 – гърци, 8 – сирийци, петима – германци, по трима – испанци и африканци и т.н.

Най-дълго време заема папския престол Пий IX – 32 години (1846 – 1878 г.). Най-кратко се задържа на него Урбан Седми, избран през 1590 г. и умрял на 12-ия ден след консакрацията. А Стефан Втори, избран през 752 г., умира само 4 дни след избора, преди още да е преминал консакрацията. Поради това нормите на каноническото право не го признават за папа. На негово място е избран друг, който също приема името Стефан Втори.

има 1 коментар »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. филма е страхотен статията също


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.