Маскари

юни 5, 2009 в 8:37 am | Публикувано в Градът, Злободневни | 12 коментара

Идат избори. Аз, както обикновено, ще гласувам. За да не се налага после да се оплаквам от факта, че държавата ни върти на празен ход от години насам, при положение, че не съм направил и най-малкото, за да променя това. За кого ще гласувам, вече съм казвал неведнъж. Защо, също.

Друго обаче ми направи впечатление. Политически вече беззъбата (в преносния и буквален смисъл) БСП, в проява на безсилие пред очертаващия се провал на изборите, се захвана ударно да маскари опонентите си, вместо да покаже какви са идеите й за промяна на статуквото. Яне Янев, като галски петел се пъчи по де що билборди има по улиците, за да клейми и той. Освен това, след boykostov се появи и bokluk.org (даже и линкове не заслужават), като поредното доказателство за това, че голяма част от занимаващите се с политика в България не заслужават нищо повече, освен да метат улиците. Или някой да измете улиците с тях, по-скоро. И други банери се появиха, кухи като главите на хората, които стоят зад тях.

Вероятно зад всичко това стои тезата, че по-наивните хора (т.е. болшинството) могат да бъдат повлияни от такива първосигнални персонални нападки. И за съжаление може тезата да е вярна, кой знае…

Но независимо от това какви са политическите пристрастия на всеки от нас, нормалната и честна борба на избори за каквото и да било предполага борба на идеи, а не омаскаряване. Ако някой иска да си променя вота, да вземе да ме убеди по човешки, че трябва да го направя.

Вероятно всеки по-трезвомислещ човек в България копнее за по-нормална държава. Управлявана от разумни хора. Като Мария Ненова например – един пример, че млад човек може достойно и без глупости да се бори за участие в управлението.

А политическото омаскаряване може да пробуди усещания в мен единствено под формата на инстинкт за повръщане.

Искате да гласувам за вас? Убедете ме да го направя, но умно.

12 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Аз познавам Ненова от училище и знам че наистина е много добър и активен човек, но все се чудя дали това значи че е и добър управляващ и дали ако влезне в парламента въобще ще има думата да изрази някакво мнение на фона на всичките динозаври.
    Иначе това е пътя.

  2. Александър, наистина не означава, че ще се справи в управлението, но предпочитам да дам шанс на подобен човек, отколкото на някой доказан мошеник:)

  3. Христо, много благодаря за добрите думи🙂 И на Александър благодаря, въпреки че не съм съвсем сигурна кой е точно.

    Та коментарът ми ще е една история: надявам се, че става ясно😉 Ще разкажа как започнах първата си работа.

    Бях на 19, току-що завършила първи курс. Да, с два езика и отлична компютърна грамотност, но без опит (амбулантната търговия през летата като ученичка и промоционерка в супермаркети като студентка не ги брояха никъде) и все още студентка. Няколко фирми любезно ме поканиха на интервю и любезно ми казаха, че съм още малка🙂 В една международна софтуерна фирма обаче ме питаха: „А защо си мислиш, че ставаш за тази работа“ и аз отговорих простичко „Защото съм умна и мога да правя много неща“. И до ден днешен работя с тях😉

  4. Така и трябва:) Самочувствието, когато е подкрепено с качества, работи чудесно:)

  5. Ненова бях от Д клас🙂
    Следя ти статусчетата в ФБ и се радват че си много интусиазирана и имаш желание за работа и промяна (няма значение че не се голям фен на СДС).
    Надявам се да не се разочароваш и отказваш.

    p.s. „Защото съм умна и мога да правя много неща“ според мен този аргумент трудно ще обеди вече обезверените хора, които не те познават. Но разбирам какво имаш в предвид. Въпроса е че думичката МОГА много се опорочи от „политиците“ в последните вече не знам колко години.

    Айде успех🙂

    • Omnia mea mecum porto. или „Всичко свое нося със себе си.“ Жал ми е, че неизбежно ще ме сравняват с хиляди провалени личности – този момент го няма, когато работодателят си търси нови служители. Но няма как. Добрата новина е, че макар и по много мъчителен начин СДС се изчисти от много маскари и в момента са останали хора, които са там наистина, за да направят България държава с честни правила на играта. Вчера си четох един много интересен рамков документ за политиката на ЕС към малките и средни предприятия. Жал ми е, че нищо от тези основни принципи не се прилага в България, но пък СДС, в лицето на Мартин Димитров, са единствените им защитници. Реших, че имам възможност да помогна с повече от глас и затова сега съм във фронтовите редици. Така че стискайте ни палци🙂
      П.П. Александре, сетих се, че най-вероятно си от профила по математика😉 Вие ми наложихте обръщението по фамилия и виждам, че още държи😉

  6. Идат избори, а те са основен вдъхновител на болшинството автори да разгърнат творческия си потенциал с разсъждения относно материя, която е благодатна за словоблюдия и от която всеки българин много разбира. Не знам да се радвам ли, че и ти като Жоро (за справка вижте Facebook Георги Желязков- „Поредната Пародия“) http://www.facebook.com/home.php?#/note.php?note_id=106291434609&comments си изказал гражданската си позиция, или да съжалявам, че за съжаление има все още много хора, които макар и с високо-интелектуален потенциал стават жертва на поредните котерийни борби в българската политика. За хората, които познават историята и в частност родната е ясно, че под благовидни и на глед много сполучливи лозунги и платформи, на власт идват хора, довели ни до не една национална катастрофа.

    Предизборните програми са една реклама. Както тази на „Хед енд Шолдърс“ или „Уош енд гоу“, но за разлика от козметиките и сапуните, които ако ти докарат обрив, можеш да изхвърлиш в боклука и никога вече да не купуваш, политиците са нещо много по-опасно. При грешка в избора, плащаме с години. за това гледай рекламата няколко пъти, сравнявай съдържанието и цената много внимателно и внимателно премисли дали зад лъскавата реклама с напудрени и интелектуални фрази не се крие нещо дразнещо и неприятно. Проследявайки генезиса на личности парадиращи с високодемократични и пазарно- икономически доктрини, откриваме една нелицеприятна истина, за комунистически креатури, или скандални „ченгета и доносници“. Хубаво е, че много млади хора се опитват вече да разчупят стереотипа на така наречената „политическа класа“ и да се прехранват не само от политика, а просто да са ангажирани с обществени дела, докато имат и свой бизнес, но след няколко години в калта, изкушението да станеш прасе е твърде голямо- спомнете си Евгени, Александър, Бил, Хелмут и още много други…
    В заключение на всичко прочетено , мога да кажа само едно на всички читатели: Ако ние българите не променим психиката си, ако не успеем да превъзмогнем народопсихологията и манталитета си, ако не станем нетърпими към всякакви наченки на олигаргия, шуробаджанащина, личностно облагодетелстване, кръгове от фирми и конаци- Барак да дойде(или Ахмед) няма да ни помогне. Политиците ни ще бъдат все същите огледални образи на собственото ни аз, а държавата ни ще бъде наричана „Абсурдистан“ от мазни продуценти- до някъде с право.
    А до тогава какво остава на обикновения човек?? Понеже в този блог са на почит латинските цитати: „Ora et labora“- в превод: моли се и работи.

  7. Така е, Жоре, съгласен съм, но също смятам, че е крайно време да се даде отпор на поредицата грешки в избора, за които е виновна не само псевдо-политическата обиграност, с която повечето се гордеят, но и едно много силно оръжие, от което две партии редовно се възползват – незаинтересоваността. И ако това освен със слова е подкрепено с действия, било то просто като отидеш до урната и пуснеш бюлетина, аз съм твърдо за. Не трябва само да се молим и да работим, трябва и да правим. И ако после, когато видим, че от нашето правене не са произлезли хубави неща, ще имаме основание да бъдем недоволни. Включително и от себе си. Докато сега повечето ритат срещу собствената си немарливост.

    • Не съм Жоро, но благодаря за комплимента.

  8. Много малко нашенски политици могат да бъдат окачествени като професионални политици. Преобладават дилетантите, които наистина трябва да метат улиците, да гасят пожари, да ловят престъпници и пр.

  9. Извинявай, братле, така е, като не оставяш име отдолу:)


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.