Кое продава книгите?

юли 12, 2009 в 10:00 am | Публикувано в Книги, Маркетинг | 8 коментара

Да продаваш книги не е лесна работа, особено когато 54% от населението не си е купувало четиво за последната година. Още по-трудно е да продаваш книга, ако заглавието ти не струва. Или пък корицата. Стотици книги с чудесно съдържание отиват в боклука, защото не са спазени три основни правила. Или заглавието ще е глупаво, или на дизайнерът ще му е дошла музата да сътвори отблъскваща корица, или съдържанието няма да струва.

В директния маркетинг, разбира се, нещата са различни. И доста по-сложни. И в пъти по-резултатни. Но това е друг въпрос.

За много от хората, занимаващи се с книги, основният фактор, който форсира продажбите, е корицата, често в комбинация със заглавието. Това е вярно само донякъде. Онзи ден се разходих из „Славейков“ и ми направи впечатление, че когато хората взимат някоя книга от масата, оглеждат корицата съвсем за кратко, а след това вниманието им се насочва към гърба й. Ако харесат какво пише там, отварят книгата и разглеждат какво е написано вътре.

Читателите купуват книги за себе си най-вече поради три причини. Или са прочели/ видели/ чули нещо интересно за определено заглавие, или книгата е препоръчана от приятел/ познат, или корицата и/или заглавието привличат вниманието им. В първите два случая закупуването на книгата почти ви е вързано в кърпа. В третия обаче, нещата стоят другояче.

Три прости правила, които за съжаление не са лесно изпълними:

Заглавието и корицата продават гърба. Гърбът продава съдържанието. Съдържанието продава книгата. И всичко това е в такава последователност. Ако се издъните на някое от тези три места, рискувате да останете със задръстен от прекрасни, но непродаваеми книги в склада. Кошмарът на всеки издател.

8 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Аз съм онази част от народонаселението, дето не купува книги.
    Чета книга на седмица, понякога две. Чета на четири езика.
    Корицата не ме интересува, рядко чета гърба.
    Чета верижно – ако автора ми хареса с първата книга, чета всички останали.

    Имам си частен библиотекар. Звънвам. Говорим си кратко и получавам новите си заглавия. Мога, разбира се, да го направя и от сайта на библиотеката.

    Библиотеката бе мястото, където започнах да се интересувам от книги. Бях на три. Трийсет години по-късно връзката ни е по-силна от всякога, там съм всяка седмица. Поръчвам си книгите от електронната система на библиотеките в страната, дето живея.
    Често новите заглавия (специализирана литература) са референции от вече прочетени книги. Преди да си поръчам книга правя същото, което правя преди да гледам филм – влизам в Амазон и чета отзиви.

    Чакам киндл с диво нетърпение (живея в ЕС). Имам книги във всички стаи и играчката би ми решила проблема с мястото и личната библиотека веднъж и завинаги.

    Имам чувството че това поведение на читател, което си описал е от минал период. За всеки случай аз не живея с навиците на твоя целеви потребител. Това дали не ме прави убер читател )))

  2. Не е от минал период, а по-скоро тук става въпрос за съвсем друг тип читатели. Всеки си избира как да чете и как да подбира информацията си. И това не означава, че валидното за един трябва да е валидно за повечето, нали така?:) Тук говоря единствено за избор на книга в книжарница или на сергия, когато книгата ти е в ръцете, а не за онлайн поръчка, директни продажби или друг тип канал за продажби.

  3. Отдавна си мисля по този въпрос – кое продава книгите и как се движи този пазар у нас напоследък. Всъщност колко по-вярна картинка се получава, ако просто обърнеш повечко внимание на своя потребител в ежедневието му и начините, по които прави избора си.

  4. Славейковците загубиха гласа ми на читател след като се измайсториха да удрят яко в джоба веднага щом научат кое заглавие търся.

    В книжарниците пък ми липсва контакта с четящи хора. В общият случай, зад тездях стои продавач..на заплата.
    Тия не ме мотивират
    дори напротив
    размотивират ме да чета.

    Пусни си един въпросник до целевия читател и го попитай за навиците му.

    Моите са дизайн на образователна система – перманентно ми трябваха нови книги, които намирах с успех, с помощ – лесно и приятно. Новите заглавия идват от референции на хората с моите интереси. Това последното ще стане правилото в новия цифров свят.

    Книгите следват съдбата на вестниците. Нямам как иначе, литературата умря и да откриеш автор дето не „блогва“ злободневно е див късмет

  5. Все ми се иска да мисля, че не си прав/а, поне засега, но честно казано не мога да прогнозирам какво ще се случи след няколко години. Факт е обаче, че има хора, които все още купуват книги.
    Относно въпросниците до клиенти, правя го непрекъснато:)

  6. Ето на какъв доста красноречив начин за продаване на книги се натъкнах тия дни и да Ви кажа честно много ми допада

  7. Ето на какъв доста красноречив начин за продаване на книги се натъкнах тия дни и да Ви кажа честно много ми допада http://www.bookbg.net

  8. Да, това действително беше една от книгите, които ме провокираха да напиша текста по-горе.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.