Северозапад – трагичното чувство за живота у хората (не по Унамуно)

юли 16, 2009 в 9:02 am | Публикувано в Градът, Забавно | 2 коментара

„Тия деня нешо сам скраклюзен, много сам орандзавел, пусто да опалее…Мотам се като глуа кучка из зелен кукурузляк, на дзарана сам очеплезен и сън ме не фаща вечерно време, га жми градо и циганьете рупат джанки; абе боцуняк го раздавам. Та си викам тука малко да се пооратим, белким ми олекне, да опустее дано…
Оно ората са казале, че живото е сурав и курав, ама кой да се сети по-преди. Сега ми иде да фана наджака и да се насека, ама за чий? Кой кво ми е дал на мене, бе, кой кво? Дето се вика нема да ставам курбан за чужда съсипия.
Та, викам ви, некой ден че се наточим, че фанем новата камизолка, дето леля Цура ми я зема миналата година от битако, га оди у Софето да далавери любениците по дваесе стинки – онаа, убавата камизолка, дето пише Ирон Майден на неа, че налузим ония панталонье дето чичо Митре ги земал от Димитровградско – малко ми оранжевеят, нахомили са се едни такива, педерастеят, ама инак дражат топло по зимно време, ше се накокошиним като дживгар га клюца барабинци на дирек, па че си намерим некоя клесунгерица с въторе като на джанка афузалия, некоя конгерица, ше зареда некоя и друга цекленка от укьовата парцуца (па мое и чичовата, ма не му е силна пукницата, гола вода е, става само да си измиа очите на зарана), па че се мрътвосам и че олабим жилата с таа филикощерица. Че вече ми е байгън, истина ви думам.
То убаво тва за парцуцата, ама сега откак се байгарясах с коремо, не моем ни да са натрепам ка си знам язе, да се набабиникям с мръва сиреч, ни да се наметкам с ракиджос… оди са глътай лекарства, пълни на докторо джебето значи… на тоа умреляк, да му го напнем на заден шморц, дето само чека да ми изтропат сандалете некой ден, па да ми земе нивицата горе до храсталако, дето малко фасуль сам боцнал, за зимата за мезе…
Абе мани, яко фръгам сугреп, ама така си е… че се зашлекнах от яд, мани другото… за малко да ритнем бърдучето… а требе ич да не ми дреме на дедовеца, ама нема как така да стане.
Ама стига съм ви оратил, ае, язе че отпарям, че веке е икиндия а кмето окна да се сбереме на Курти у кръчмето, да му пийнеме от прокишо. Да си останете сос здраве и дето са казале ората: Ха наздраве! Триста крави, шестотин влъка,от мома – клъка, от жена – цица, от колело – спица. Три пъти на ден – по корем да са влачи, да са точи с две кьорави очи по трънаци, по сокаци и по женски тумбаци. Амин, дай боже два пъти, ако може!“

Намерих това, докато се ровех из стари писания отпреди години… Сглобих го от един речник на северозападния диалект, който тогава ме накара да вия от умиление:) И да се застраховам – по времето, когато го сътворих, нямаше и помен от Гацо Бацов, така че се имам за пионер в областта:)

2 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Наистина, преди време – преди Гацо Бацов – и аз съм попадала на този речник, сайта май се казваше Северозападния резерват или нещо подобно. Радвам се, че ми припомнихте за него🙂 Поздравления за събирателството, макар и много закъснели!

  2. Chudomir–-jiv odran––


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.