Практическо ръководство за движение из крайните квартали на Париж (или The Lonely Traveller’s Ultimate Guide)

юли 30, 2009 в 1:02 pm | Публикувано в Градът, Пътувания | 16 коментара

Париж е град голям. Много неща могат да се видят там. Най-вече афроамериканци. И други забележителности. Имат си кула, която наричат Кулата; музей, който наричат Лувъра; дворци, които носят имена било на европейска държава, било на известен български поп-фолк храм, било просто „Тюйлери“; арка, която наричат Триумфална, че дори и катедрала, която се казва „Нашата дева“…

Франсетата са хора лицемерни – едно говорят, друго пишат. Например, кой знае защо, Charles de Daulle не се чете „Чарлес де Гаулле“, както би било нормално, ами „Шарл дьо Гол“. „Мерси беаукоуп“ звучи като „Мерси боку“, а съвсем резонният въпрос „Кес късе“… абе гадна работа.

Ако сте решили да си вземете английския, докато сте в покрайнините на Париж, по-добре го оставете вкъщи – няма да ви свърши особена работа. Виж, арабски, суахили, хинди и други лингви се котират значително по-добре. Три са думичките и изразите, които трябва да знаете, за да оцелеете в градска и крайградска среда: „Силвупле“, когато искате да изглеждате възпитани, „Мерд“, когато искате да покажете, че сте ядосани, както и „Мерси“, когато не искате да си купите нещо. Как се пишат, няма да ви кажа, не ви и трябва. Но ги използвайте пестеливо, като втората никога не трябва да е насочена към нещо, което мърда, освен ако не е изпуснатия вече влак.

Париж е толкова голям, че са го разделили на зони, а самият град е в зона 1 и 2. Има още зони 3, 4, и 5, водят се нещо като община или район. Един билет важи за определена зона, а ако я прескочите и се озовете на перона на следващата гара, имате две възможности: а) да спите на гарата, на която сте слезли, което вероятно не е особено трудно, защото други нередовни пътници преди вас отдавна го правят (видях ги с очите си); и б) да използвате българската си светкавична „прецакай-системата“ мисъл, за да преминете отвъд огражденията. Как точно да го направите, ще запазя в тайна, за да не ви развалям удоволствието да импровизирате, ако ви се случи. Но е възможно, по различни начини. Лично гарантирам!

Ако поръчвате месо, настоявайте да е МНОГО препечено, защото онова, което е „алангле“ за франсетата, за нас си е суровоядство, а „нормално“ опеченото оставя неприятни усещания по зъбите ви и е трудно за преглъщане.

Англичаните не са особено на почит, вероятно заради хора като Хорейшо Нелсън. За германците да не говорим, вероятно заради честите им разходки на френска земя. Която е много красива, да си признаем…

Засега толкова от Париж. Все пак е достатъчно за град, който НЕ успях да разгледам:) Но в предградията е гадно.

Да дойдат германците!

16 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. :))) Хора, изписващи 12 букви, за да произнесат 2 звука, си заслужават всичко гореспоменато:)
    Ще бъде чудесно един ден да се радваме на целия „Пътеводител“, … луксозно издание, гланцови корици и илюстрации от автора ;):)

  2. Много ми хареса написаното, весело и оригинално, браво🙂

  3. Хм, не бях се замислял за издание:) Много добра идея, merci:)))

    • Mon plaisir, monsieur🙂
      Чета коментарите и се питам … какъв е шансът десетте най-добри ресторанта в Париж да се намират в предградията? По-голям от това да срещнеш vrai французойка там, навярно …

  4. Много глупости е изписал хАфтора. Ако не му е харесало у Френчко защо е ходил изобшо ? Или това му е сефтето ?

  5. Аз пък нямах никакви проблеми само с английския си в Париж миналата година. Прекалено се робува на клишета в този пост, интересно колко от впечатленията са преживяни в първо лице.

  6. До оран-гутан: по принуда, за първи път.
    До Димитър: всички. Клишетата са важни, защото в доста от случаите са истина. И ако в центъра работи това с английския, пробвайте го в предградията, няма да помогне:)

  7. itse –„merd“ kakto ti mu vikash se izpozva da se pojelae kasmet kato imash izpit naprimer jiiiiij un abrazo

  8. inache se pishe merde jajajajaj en fin –

  9. О, как се пише, не знам, но знам как се изговаря;)

  10. Има нещо като пропуск тук. Париж си има една изключителна атракция и това са десетте най- добри ресторанта. Не най- скъпите, а най- добрите. Мисля, че и те трябва да бъдат включени във всеки един гид или наръчник на туриста.

  11. А ф р а н ц у з о й к и т е бе!

  12. Кои?

    • Французойките бре! Френските жени! Виждаш ли какво се случва, като все за маркетинг мислиш!

  13. Съжалявам, такива не видях:)

    • Бре, да му се не види! А аз си мислех, че онова филмче „Предградие 13“ е само фантастика!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.